Чу полицейските сирени, които виеха в далечината. Забави крачка, обзета от изненадваща неувереност. Много заведения съдържаха тези букви в имената си. Със същата форма. Обикновено се намираха в онова, което хората от Запада биха нарекли задна половина на думата. Нещо като окончание, което се повтаря безброй пъти. Изведнъж разбра. Всички подобни заведения имаха стълби, които се спускаха надолу. Към салони, разположени под земята. Като пещери. Keller. Част от дума. Със значение на подземна пещера.
Продължи напред. Откри търсеното място. Беше осветено в червено. Имаше тясна врата, а до нея също тесен прозорец. Беше се наместило между други две подобни заведения. Видя фоайе и стълби. Обещаният плакат на витрината. Беше избелял от дневната светлина. На него бе изобразена гола жена, легнала по гръб, с голямо куче, надвесено над нея, приклекнало със задните си лапи над лицето ѝ. Пенисът на кучето бе в устата ѝ. Какво толкова? Нищо ново за някои от племената, които обитаваха планинските райони. Бе виждала подобни неща и преди. Мъже, които ползват момчета, а понякога и кози.
Тя бутна вратата и влезе вътре. Посрещна я остра миризма на химикали. Стипчива. Миришеше като в тоалетните на летището. На един стол до входа се бе разположил едър тип. Мъжете му плащаха, но жените влизаха безплатно. Наричаше се куверт. Така ѝ бяха казали. Усмихна му се свенливо и заслиза по стълбите. Бяха доста тесни. В сутерена я посрещнаха сини светлини и оглушителен шум. Музика, разговори, тракане на тежки стъклени халби по дървени маси.
В далечния край на салона имаше ярко осветена сцена. Гола жена стоеше кучешката и правеше секс с магаре. Животното бе придържано от нещо като хамак, който да облекчи тежестта върху гърба на жената. Помещението бе пълно с мъже, които се надигаха и протягаха вратове, за да видят по-добре. Крещяха и сумтяха в такт с движенията на магарето. Видя Уайли в задната част на салона, седнал сам край една маса. Бе запомнила лицето му. Държеше в ръка висока чаша със златиста течност. Изпита до половината. Бира, предположи тя.
Застина на място. Мъжете започнаха да я зяпат. Бе облечена с черния си панталон и бялата риза с разкопчани две копчета. Не обърна внимание на погледите и започна да се провира между масите. Настъпи оживление, когато магарето свърши и се измъкна от хамака. Мъжете около нея започнаха да ръкопляскат и дюдюкат. Голата жена се изправи и им помаха грациозно.
През стената чуха как телефонът в съседната стая, тази на Синклер, започва да звъни. Спря, но пък звънна телефонът в стаята на Ричър. Беше Бишоп, от консулството. Местният резидент на ЦРУ. Искаше да говори със Синклер. Тя го включи на високоговорител и той каза:
— Иранецът се обади току-що. За лампата на прозореца. Куриерът е жена и в момента е извън квартирата.
— Вече я издирваме — каза Синклер.
— Не съвсем — възрази Ричър. — Работата е безнадеждна. Няма да се получи. Хората на Гризман разполагат най-много с един час. Дванайсет коли в голям град. Всичко е въпрос на късмет. Затова предлагам да преминем незабавно към план Б.
— Какъв е той? — попита Бишоп.
— Хората на Гризман да се върнат пред тайната квартира и да задържат куриера на връщане. Уверят ли се, че е тя, да действат бързо и безкомпромисно. Тя може да ни каже къде е била. Уайли може да не си тръгне веднага. Миналия път е останал в бара. Около трийсет минути според Клоп. Вероятно смята, че така се подсигурява допълнително.
— Тя няма да ни каже нищо.
— Ще я попитаме любезно.
— Но така ще разкрием иранеца.
— Можете ли да го измъкнете?
— Тази вечер?
— Веднага. Би трябвало да сте разработили подобен вариант.
— Ще трябва да говоря с господин Ратклиф от Съвета за национална сигурност.
— Прав сте — обади се Синклер. — Всички ние трябва да говорим с него.
— Нуждаем се от решение — настоя Ричър.
— През следващите трийсет минути няма да се случи нищо важно — каза Синклер. — Но все още разполагаме с кола отпред. Ще разберем, когато се върне. Това ни дава няколко часа.
— Не е достатъчно. Така няма да хванем Уайли.
— Не и този път. При всички случаи трябва да са договорили още една среща. Преговорите не са лесни. Тя може да ни каже къде и кога.
— По-добре да я задържим още сега. Смята, че е изпълнила задачата. Прибира се спокойна. Адреналинът ѝ е спаднал. На сутринта ще бъде по-силна, по-смела.