— Ти се страхуваш от нас.
— Уви, не. Опитвам се да бъда честен, това е всичко. Няма причина да пострадате. Ако някой от шефовете ви има проблем с мен, изпратете го сам. Ще се поразходим с него из квартала. Ще обменим мнения. И всички ще спечелят.
Не последва отговор.
Ричър си проправи път между първия и втория от причакалите го и отвори вратата. Излезе навън, направи две бързи крачки по тротоара и се обърна.
Никой не тръгна след него.
Изчака цяла минута, но никой не излезе. Той вдигна яката си срещу нощната мъгла и се запъти към хотела. Още от ъгъла забеляза, че портиерът с цилиндъра не е на обичайното си място. Вечерната смяна бе приключила и бе дошъл ред на нощната. Ричър закрачи по-бавно и огледа улицата пред себе си. Навик.
В един от входовете от другата страна на улицата стоеше мъж. Едва се виждаше. От едната му страна го осветяваше мека зеленикава светлина, която идваше от рекламата на аптека, разположена през две сгради от него. Носеше тъмно яке и малка баварска шапка. Вероятно с перо в лентата. Наблюдаваше хотела. В това не можеше да има съмнение. Беше се подпрял на стената във входа и бе обърнал поглед право към хотела. Бял, висок, широкоплещест. Над метър и осемдесет, деветдесет и пет килограма. Трудно можеше да прецени възрастта му.
Ричър продължи. Дали пък не бе агент от службата за дипломатическа охрана? Изпратен тук като жест от германска страна? Може би бяха разбрали, че Синклер е в града. А може би Бишоп го бе изпратил. От консулството. Трети аташе по културните въпроси с месингов бокс в джоба. Обучен при старата система.
Ричър продължи. Гледаше право пред себе си, но следеше мъжа с периферното си зрение. В този момент от пряката пред него изскочи автомобил и фаровете му го заслепиха за миг. Голямата машина затрополи по паважа.
Колата спря до него. Мерцедес. Служебният мерцедес на Гризман. Който свали прозореца на дясната врата и каза:
— Качвайте се. Звънях ви по телефона. Реших, че сте заспали и сте го изключили. Тъкмо идвах да ви събудя.
— Защо? — попита Ричър.
— Засякохме Уайли.
Ричър вдигна поглед. Човекът във входа беше изчезнал.
— Качвайте се — настоя Гризман.
И Ричър се качи.
25
Гризман потегли бързо, а облегалката му изскърца и простена недоволно от внезапното ускорение. Той заяви, че един от полицаите, които водели наблюдението с цивилни автомобили, бил нощна смяна. Плащали му за извънреден труд, затова, формално погледнато, дежурството му не било приключило. Още бил на работа. И още държал полицейския портрет на Уайли на седалката до себе си. Шофирал из западните покрайнини на „Санкт Паули“, когато видял мъж, за когото бил абсолютно сигурен, че е човекът от рисунката. Излизал от денонощен магазин за алкохол и носел хартиена торбичка с форма на бутилка. Вървял пеша на юг към водата.
— Кога? — попита Ричър.
— Преди двайсет минути.
— Сигурен ли е?
— Аз му вярвам. Той е добър полицай.
Движението не бе натоварено, но асфалтът бе мокър и хлъзгав и повечето шофьори се прибираха у дома след посещение на барове и нощни клубове, затова Гризман не караше толкова бързо, колкото би могъл при други обстоятелства. Въпреки това пристигнаха за десетина минути. Спряха в сянката на няколко високи сгради, на двайсетина метра от някакво кръстовище. Гризман каза, че е възможно Уайли да е пресякъл улицата и да е продължил направо, движейки се отдясно наляво. От този момент бяха изминали трийсет минути. Във въпросната посока се намираха няколко огромни жилищни блока. Цял жилищен комплекс, чисто нов при това. Разположен на обширна площ, върху парцел, отвоюван от реката, тъй като доковете били преместени надолу по течението в търсене на повече пространство. Тук имаше хиляди и хиляди различни адреси.
— Повечето жилища се дават под наем, нали? — попита Ричър.
— Смятате ли, че живее тук? — отвърна Гризман.
— Носел е бутилка вино. Възможно е да е отивал на парти, но най-вероятно се е прибрал у дома предвид късния час. — Ричър погледна в другата посока, вдясно от себе си. — Обзалагам се, че знам какво е купил. Да намерим магазина.
Въпросният магазин се оказа чиста, ярко осветена енотека, която предлагаше добра селекция от вина — червени, бели, розе и шампанизирани, включително цял стелаж по-евтини предложения за хора, които не живеят в чисто нови жилищни комплекси. Продавачът беше симпатичен мъж около шейсетте. Ричър извади от джоба си полицейския портрет на Уайли и възрастният мъж веднага го позна. Човекът от рисунката се отбил в магазина му преди около четирийсет минути. Купил бутилка изстудено шампанско.