Ричър реши да вземе бухалката.
Мъжът успя най-накрая да стъпи на крака, присви се, сякаш се готвеше за скок, и направи опит да замахне. Движението му обаче приличаше повече на удар с ракета за тенис, отколкото с бейзболна бухалка. Имаше вид на човек, който се кани да направи предпазлив ретур с две ръце на корта или дълъг замах на игрището за голф. В резултат на това центърът на тежестта му се измести назад, много назад и той не успя да замахне навреме, когато Ричър се озова в обхвата на бухалката му. Така всичко се сведе отново до преценка на подходящия момент. Единственият начин да се предпазиш от връхлитаща бухалка е да влезеш в обхвата ѝ много рано, в идеалния случай още преди началото на замаха, а в най-лошия — не по-късно от първата му педя. Тогава получаваш лек страничен удар, който наподобява блъскането в ограда нощем. Въпросното изпреварващо движение изисква рязко ускорение, което трудно се постига от едър мъж като Ричър, но в случая се получи съвсем естествено благодарение на мотивацията. Благодарение на разликата между лекия страничен удар и счупеното бедро, ръка или ребра. Ричър буквално се изстреля в посока към нападателя и се озова пред него в мига, в който бухалката бе изминала едва няколко сантиметра, което му даде достатъчно време да я блокира с длан, да я хване и дръпне рязко, а после да забие дръжката ѝ в главата на противника си, сякаш бе приклад на автомат.
Нападателят залитна настрани и се свлече на земята, а Ричър се обърна и се огледа за следващата мишена. Тя се появи сама в образа на третия нападател, който тичаше към него невъоръжен, вдигнал двете си ръце с отворени длани, сякаш възнамеряваше да му приложи някаква хватка от свободната борба. Ричър завъртя бухалката доста непохватно. Приличаше на слаб бейзболист, който се опитва да достигне висока топка. Третият нападател обаче бе далеч по-едър от бейзболна топка, а това означаваше, че точният прицел не играе съществена роля. Където и да го удареше между главата и гърдите, можеше да смята, че е попаднал в десетката. Лакътя, горната част на ръката, врата, черепа. Или четирите едновременно. Тъкмо това се случи. Мъжът вдигна ръка, за да предпази главата си, бухалката се стовари върху лакътя и трицепса му и силата на удара запрати ръката му обратно към челюстта, точно там, където вратът се среща с черепа. Нападателят се залюля, но не изгуби съзнание. Затова Ричър замахна отново, този път както трябва, не особено силно, но далеч по-точно и адекватно от гледна точка на човешката анатомия. В резултат нападателят му се завъртя настрани и падна по лице на земята.
В този момент часовникът в главата на Ричър му подсказа, че боят продължава малко повече от четири секунди. Човекът, който бе стоял на пост във входа на сградата срещу хотела, не бе отлепил гърба си от стената. Боят не влизаше в задълженията му. Четиримата здравеняци, които Ричър бе ступал пред първия бар, се бяха размърдали. Бяха напуснали позициите си и се бяха устремили хаотично към него. Без да следват някакъв ред, логика или тактика. Напълно безразборно. Което бе проблем. С първите двама щеше да се справи съвсем лесно. Третият също нямаше да го затрудни. Четвъртият обаче щеше да създаде проблем. Ричър го виждаше. Това предопределяха времето, пространството и движенията. Като в астрономията. Приличаха на планети, излезли от своите орбити и поели курс към неминуем сблъсък. Орбити, ъгли, относителни скорости. Четвъртият щеше да стигне до Ричър, преди третият да се е озовал на земята. Нямаше друга възможност. Посоките им на движение и законите на гравитацията изключваха останалите варианти. Първият, вторият и третият не бяха свързани от каквато и да било логическа последователност. Дори поредността им нямаше значение.
Ричър съжали, че бе наредил на Нили да изчака точно две минути. Оставаха му минута и петдесет и пет секунди. Логиката подсказваше, че няма да оцелее. Беше изправен срещу злобни, отмъстителни противници. Трябваше да остави Нили да вземе решение по свое усмотрение. И тя щеше да влезе в двора веднага щом се увереше, че вниманието на нападателите е насочено изцяло към Ричър, което означаваше, че щеше да се скрие в сенките на алеята точно където пътеката влизаше в двора, и да направи същите инстинктивни умозаключения като Ричър. В резултат на което щеше да неутрализира четвъртия нападател.
Основното задължение на сержанта е да се грижи за безопасността на своя офицер.
Може би нямаше да изпълни заповедта му.