И тя, разбира се, не я изпълни. Ричър замахна срещу първите двама, като използва бухалката като юмрук, форхенд и бекхенд, и се подготви да посрещне третия. Завъртя се с нужната бързина, елегантност и икономичност. Както можеше да се очаква обаче, четвъртият, който тичаше едва на половин стъпка след третия, изникна пред Ричър, преди той да е вдигнал бухалката, за да удари отново.
И тогава четвъртият нападател просто изчезна. Сякаш земята се бе разтворила под краката му. Като специален ефект в киното. В единия кадър го има, в следващия го няма. Третият се свлече на земята и Ричър видя зад гърба му Нили да отдръпва ръка, след като бе нанесла саблен удар в гръкляна на четвъртия.
Човекът от входа само вдигна ръце.
— Благодаря, сержант — каза Ричър.
— Трябваше да вземеш бутилката — отвърна Нили. — По-добра е от бухалката.
Ричър отиде до мъжа и заяви:
— Кажи на шефа си да престане да ми губи времето. Кажи му да дойде да се срещне лично с мен. Един срещу друг. Ще свърнем в някоя уличка. Ще обсъдим различните си възгледи.
Тръгнаха обратно по алеята, която водеше към улицата — първо Нили, после Ричър. Спряха, облени от слънчевата светлина, разкършиха рамене и се отправиха към хотела.
28
Закъсняха за срещата в хотела. Останалите ги очакваха. Бишоп бе изпратил микробус, който наподобяваше маршрутните таксита, обслужващи летището. Всички седяха по местата си и гледаха през прозорците. Уотърман, Ландри, Уайт и Вандербилт. И Синклер. Ричър и Нили се качиха, вратата изсъска зад тях и микробусът потегли. Не пътуваха дълго, само заобиколиха езерото Аусеналстер и се озоваха пред голяма и внушителна, но старомодна на вид сграда. Приличаше на копие на Белия дом, направено по памет от архитект, който е посетил Вашингтон само веднъж, и то като дете.
Бишоп ги посрещна във фоайето и ги въведе в стаята им. Бе оборудвана с бюра, телефони, факсове, ксерокси, телекси, принтери и масивни компютърни терминали с тъмнобежови клавиатури. Бишоп заяви, че вътрешните номера са същите като в Маклийн, Вирджиния. От местните единствено Гризман разполагал с номерата им, но нямал представа къде е разположен щабът им.
Именно той позвъни пръв. И съобщи за проблем.
Ричър вдигна и Гризман каза:
— Не ме включвай на високоговорител.
— Защо?
— Издъних се. Или по-скоро отделът ми се издъни. Което е едно и също.
— Какво се е случило?
— Мисля, че изгубихме Уайли. Неизвестно как се е забъркал в пътен инцидент с пострадал велосипедист два часа след като с теб си тръгнахме. Шофирал е автомобил и е ударил колоездача. Явно е прекалил с шампанското. Свидетелката го е описала идеално. Показали са ѝ портрета, съставен с помощта на Хелмут Клоп, и тя го е познала. Всичко е официално, фигурира в документацията на Пътната полиция.
— Това означава, че твоят човек не го е видял на излизане от комплекса.
— В един момент е разговарял с колега от Пътната полиция. Може Уайли да е минал точно тогава.
— Но и в двата случая нямаме представа къде е той сега.
— Не и с приемлива степен на вероятност.
— Така ли ви учат да говорите?
— Звучи трезво и зряло, особено когато е придружено от технически подробности.
— Случват се подобни гадости — отвърна Ричър. — Свиквай.
— Съжалявам, че го изпуснахме — каза Гризман.
— Не се притеснявай.
— Ще поддържам наблюдението, докато мога.
— Благодаря.
Ричър затвори и разказа на останалите какво се е случило. Синклер изрече на глас въпроса, който тревожеше всички:
— Това по време на доставката ли е станало? Изпуснали ли сме предаването на стоката? Толкова напрегнат ли е бил, че да удари велосипедист?
— Прекалено рано е — отвърна Вандербилт. — По средата на първата нощ. Невъзможно е да е получил парите. Затова не е предал стоката. Освен ако не е изключително глупав.
— В най-лошия случай ще се отправи към летището — обади се Ландри — и ще хване ранния полет за Цюрих. Може да предпочете да изчака ден-два там, а не тук. Но това ще означава, че е взел стоката със себе си. Ако е малка по обем. И ще я предаде в кабинета на банкера.
— Трябва да установим наблюдение на летищата — заяви Уотърман.
— Вече ги наблюдаваме — отвърна Синклер. — И двете разполагат с охранителни камери. От ЦРУ получиха временен достъп до системите за наблюдение. Неофициален, което означава, че няма да продължи дълго, но към този момент Уайли не се е появил нито на хамбургското, нито на цюрихското летище.
— И не се е прибирал у дома — добави Ричър. — Освен ако човекът на Гризман не го е изпуснал два пъти. Къде ли е сега?