— Така че спокойно. Никой не те обвинява в нищо. Тук няма неправилни отговори. Нито глупави. Интересуваме се от всичко, което можеш да ни кажеш. И най-дребната подробност, без значение колко глупава ти се струва. Затова недей да мълчиш. Разкажи ни всичко. После можеш да прекараш остатъка от деня в Хамбург и да обиколиш клубовете.
Колман кимна.
— Откога познаваш Уайли?
— Откакто дойде при нас преди почти две години.
— Доста възрастен в сравнение с останалите, нали?
— Да, по-голям и от най-големия ми брат.
— Не ти ли се стори странно?
— Малко.
— Имаш ли теория защо е изчакал толкова дълго?
— Мисля, че е опитал други неща.
— Споменавал ли е за тях?
— Не, сър, никога — отвърна Колман. — Беше много затворен. Не споделяше нищо. Всички знаехме, че крие някакви тайни. Винаги се усмихваше на себе си и не казваше нито дума. Но тъй като беше по-възрастен, решихме, че всичко е наред. Решихме, че има право да се държи така. Това не ни пречеше да го харесваме. Беше доста популярен сред момчетата.
— Трудолюбив ли беше?
Колман понечи да отговори, но се спря.
— Какво има? — попита Ричър.
— Сър, нали поискахте да споделя всичко, дори най-глупавата подробност.
— Харесвам глупавите подробности — отвърна Ричър. — Понякога не разполагаме с нищо освен с глупави подробности.
— Добре, сър. Струва ми се, че Уайли не криеше просто някаква тайна. Струва ми се, че бе разработил цял таен план. За живота си. Ден по ден. Да, наистина беше трудолюбив. Работеше много и не се оплакваше. Дори когато се занимавахме с глупости. А напоследък се занимавахме само с глупости. Дори тогава лицето му бе озарено от щастие. Изглеждаше щастлив, защото всеки изминал ден го приближаваше до целта.
— Каква цел?
— Нямам представа.
— Преди четири месеца си споменал чичото на Уайли.
— Питаха ме дали Уайли е бил от приказливите. Искаха да разберат за какво е говорил. А той не говореше много. Веднъж спомена, че е от Шугър Ленд, Тексас. Разбираше от телета и месо. Друг път каза, че искал да си купи ранчо. Но това беше всичко. Никога не говореше много. Една нощ се връщахме от учения. Стреляхме с учебни ракети и отбелязахме доста добър резултат срещу хеликоптерите. Затова решихме да се поотпуснем и да изпием няколко бири. Малко прекалихме и главите ни се замаяха. Започнахме да си говорим защо сме постъпили в армията. Но по завоалиран, загадъчен начин. В частта ни има хора, които боравят ловко с думите и редят едни такива умни изречения. Не ме бива в тези неща. Когато дойде моят ред, заявих, че съм постъпил в армията, за да науча занаят. Реших, че това носи скрит смисъл. Занаят като автомонтьорство или занаят като убиване на хора. Което би ми послужило като резервен вариант впоследствие, ако не успея да си намеря работа като автомонтьор.
— Добър отговор — отбеляза Ричър.
— Не го разбраха.
— Какво каза Уайли?
— Каза, че е постъпил в армията, защото чичо му е разказвал истории за Дейви Крокет. Което бе прекалено кратко и загадъчно, точно както би трябвало да бъде. Като кръстословица. После се усмихна с тайнствената си усмивка. Лесно му бе да се прави на загадъчен. Той си бе загадъчен през цялото време.
— Какво е имал предвид според теб?
— Помня Дейви Крокет от телевизионния сериал. Гледах го всяка седмица. Носеше шапка, направена от стар енот. Нямаше как да ме накара да постъпя в армията. Затова не разбрах какво имаше предвид Уайли. Май този път аз не го разбрах.
— Този чичо има ли си име?
— Не, не го спомена тогава. По-късно, когато го дразнехме, че говори толкова много за фермерство, при положение че в родния му град не е имало нищо освен една голяма стара фабрика за захар, той спомена, че чичо му Арнолд е работил в ранчо, преди да бъде мобилизиран.
— Един и същ чичо ли имаше предвид? Или ставаше въпрос за различни хора?
Колман се умълча, сякаш се опитваше да си припомни собствените си роднини и думите, с които се бе обръщал към тях. Този чичо, онзи чичо. Имаше ли разлика?
Накрая призна:
— Нямам представа. Уайли бе от онези хора, които винаги използват малкото ти име, когато могат. Така правят в Тексас. Смятат го за един вид старомодна вежливост. Не спомена името в онова загадъчно изречение, тъй като трябваше да бъде кратко. Затова може и в двата случая да е ставало въпрос за Арнолд, а може и да не е.
— Разкажи ми по-подробно за това, което спомена — как всеки ден го приближавал към целта. Как следвал таен план. Как се променяше настроението му? Как смяташ, че осъществяваше плана си — бавно и постепенно, стъпка по стъпка или имаше възходи и спадове?