— Иди и научи наизуст числата, които ще ти трябват — нареди дебелият. — Приготви се да тръгнеш тази вечер. Моли се да успееш.
В Хамбург Уайли слезе с асансьора и се озова във фоайето. Обърна гръб на кръговото кръстовище, подмина съседния блок, тръгна по алеята между две други сгради и се озова в задната част на комплекса, където новият асфалт отстъпваше място на старите гранитни павета и над реката се издигаха оцелели пристанищни кранове.
Над тъмните води прехвърляха снага нови пешеходни мостове от тиково дърво и стомана. Изящните им сводове се извисяваха елегантно над реката и каналите. Уайли тръгна по един, после се прехвърли на друг, по-широк, който щеше да го отведе по-надалече, към булеварда и автобусната спирка. Той седна под козирката и зачака. Пръв се появи автобус, който не му вършеше работа, но после дойде и неговият. Щеше да слезе на две преки от офиса на компанията за автомобили под наем. Качи се в автобуса. Беше спокоен. Беше се отървал от усещането, че пропада. Очакваше го последователност от прости, съвсем елементарни задачи. Да предаде, да получи, да отлети. Когато кацнеше, неговите двеста и петдесет хиляди хектара щяха да го очакват. И щяха да се виждат от Космоса.
Усмихна се на себе си, сам сред всички пътници в автобуса.
Хорас Уайли.
Браво на него!
На километър-два от автобусния маршрут Мюлер и Дремлер се срещнаха в една сладкарница. Вътре имаше четири малки маси, заети от двойки мъже като тях, които отстрани изглеждаха като приятели, но всъщност единственото, което ги свързваше, бе взаимният интерес, независимо дали ставаше въпрос за покупка или продажба, за хеджиране или застраховане, за инвестиции или лизинг, за наем или препродажба на имот.
Или за усилията им да спрат рухването на националната идентичност.
— Искам отново да ти благодаря за помощта по отношение местонахождението на Ричър — каза Дремлер. — Вече задействахме плана.
— За мен е удоволствие — отвърна Мюлер.
— Не може да остане в хотела цял ден. Все някога ще излезе. Всеки момент очаквам да получа положителен резултат.
— Добре — каза Мюлер.
— Успя ли да се справиш с другата задача?
Мюлер извади полицейската рисунка на Уайли и я сложи на масата.
— Трудно ли се сдоби с нея? — попита Дремлер.
— Наложи се да оставя документна следа. Тя обаче няма да ги отведе никъде.
— За пръв път виждам този човек. Не е член на движението.
— Клоп обаче го е виждал няколко пъти.
— В такъв случай е идвал в бара, за да купува или продава. Или и двете. Ще покажа рисунката на хора, които познавам. Може да открием името и адреса му.
— Знаем името. Казва се Уайли, но не разполагаме с адрес. Вече проверих.
— Сигурен съм, че се е сдобил с нова самоличност. Може би дори с няколко. Това обикновено е първото, което хора като него правят. Но не се притеснявай. Знам кого да попитам.
Нили помоли Ландри да се свърже с офиса на ФБР в Ню Орлиънс и да изпрати някого да разпита майката на Уайли за бивш приятел на име Арнолд, за бивши приятели, които са имали ранчо, преди да бъдат мобилизирани, и за бивши приятели, които са говорили за Дейви Крокет. После Вандербилт я извика при телекса, където тя откъсна цяла купчина съобщения. По нейна молба, одобрена от Синклер и Съвета на началник-щабовете, бяха получили информация за всички неразкрити кражби и измами на територията на Германия, извършени в непосредствена близост до военни бази и съоръжения. Интересуваха се единствено от периода на активна служба на Уайли.
Престъпленията се оказаха твърде много.
— Кога ще получим данните за прехвърлянията на Уайли от част в част?
— Скоро — обеща Нили. — Работят по въпроса.
Престъпленията бяха много и най-разнообразни.
Всичките неразкрити. Тихи среднощни обири с взлом, въоръжени нападения, вземане на заложници, насочени все към заведения и магазини, които разполагаха с пари в брой като барове, букмейкърски пунктове, стриптийз клубове… Географското им разположение съвпадаше с картата на американските военни бази, инсталации, полигони. Защото именно там бяха парите. В резултат на което там бе съсредоточен целият този бизнес. Нищо не пречеше на престъпниците да дойдат отдалече. Като мухи на мед. Много малко от тях щяха да се окажат военнослужещи. Но при всички положения някои от тях щяха да бъдат именно американски войници.
— Погледни сумите в долари — каза Нили.
— Това са глупости — отвърна Ричър. — Лъжат заради застраховките. Трябва да ги намалим наполовина.
— Въпреки това. Един-два подобни удара ще осигурят на Уайли първоначалния капитал, от който се нуждае. Три-четири ще го издигнат в съвсем нова категория. Трябва да помислим в друга насока. Възможно е да разполага с няколко квартири и солидни ресурси.