Выбрать главу

— Кога ли е откраднал онова, което продава?

— Някъде между деня, в който го е открил, и края на последния му четиридневен отпуск. В този период от десет месеца.

— Защо липсата му не е била забелязана?

— Зависи за какво става въпрос. Зависи от ревизионния цикъл, предполагам. Може точно в този момент да правят инвентаризация. Може никой да не знае, че нещата са били там, и съответно да не знае, че са изчезнали.

— Например?

— Например моят панталон.

— Какъв е случаят с него?

— Харесва ли ти?

— Панталон като панталон.

— Това са униформени панталони в цвят каки, използвани от американските морски пехотинци. Произведени са през хиляда деветстотин шейсет и втора година и доставени в Корпуса на морската пехота през шейсет и пета. В някакъв момент са били изпратени погрешка в армейски склад в Мериленд. Престояли са там трийсет години. Никой никога не ги е броил, никой никога не ги е включвал в инвентарен списък.

— Смяташ, че някой си е купил панталони за сто милиона долара?

— Не точно панталони.

— Ризи?

— Нещо, което се е изгубило в склада. Като трета възможност.

— Например? — настоя Нили.

— Тук се очакваше да се сражаваме с Червената армия. Държахме какво ли не оборудване. След като някой може да изпрати цяла бала панталони в грешен склад, то може да изпрати и нещо друго на друго място.

— Добре — съгласи се Нили. — Това е трета възможност.

В този момент телефонът иззвъня.

Гризман. Който каза:

— Случи се нещо странно.

29

Ричър пусна разговора на високоговорител и всички в стаята се събраха около телефона. Гризман продължи:

— В местен полицейски участък е получено телефонно обаждане от управителя на бюро за автомобили под наем. Разположено близо до хотела ви, между другото. Позвънил им човек, който говорел английски и звучал като американец. Поискал да наеме голям микробус. Въпреки факта, че изобщо не говорел немски, представил немска лична карта. Служителят на гишето оформил сделката. Управителят обаче чул разговора от кабинета си. Разпознал гласа на клиента. Същият човек и преди е наемал кола от тях, при това неотдавна. Впоследствие управителят проверил данните по сделката в компютъра и открил, че клиентът е използвал различно име в сравнение с предишния път. Използвал е различна лична карта.

— Кога се е случило това? — попита Ричър.

— Преди двайсет минути.

— Описание?

— Неясно, но може да е Уайли. Затова ти се обаждам. Вече изпратих патрулна кола с копие на полицейския портрет. Ще разберем след броени минути.

— Немско име ли е използвал този път?

— Да, но различно. Преди е било Ернст, сега е Гебхард.

— Благодаря. Обади се, когато хората от бюрото видят портрета — каза Ричър и затвори. — Това е ендшпилът. Краят на играта. И той започва в този момент. Микробусът е за доставката.

— След което ще изчезне — допълни Уотърман. — Използва поредната си фалшива самоличност. Ще запази любимата си за летището.

— Двайсет минути — обади се Ландри. — Това означава, че вече може да е на двайсет километра от града. А там Гризман няма никакви правомощия. Ще трябва да се свържем с федералните.

Телефонът иззвъня. Беше Гризман.

— Имаме положителна идентификация на лицето от портрета. Уайли е наел микробуса. Свидетелите са категорични. Вече поставих под наблюдение номера на автомобила. Колегите от Пътната полиция ще го следят. Те могат да действат извън пределите на града. Правят го непрекъснато. В момента следим радиус от петнайсет километра. Това са почти десет мили. Почти сигурно се е насочил на юг или изток. Освен ако не отива в Дания или Холандия. Разполагаме с пътни патрули на всички магистрали и главни пътища. Разполагаме с доста хора в това направление. Освен това микробусът е от големите. И е доста бавен.

— Какъв адрес е използвал? — попита Ричър.

— Адресът е фалшив. На това място няма нищо освен една голяма дупка в земята за поредния голям жилищен блок в другия край на града.

— Нещо друго? — попита Ричър.

— Според служителя в бюрото за автомобили под наем Уайли се интересувал от височината на пода на товарното отделение и предпочитал ролетна врата, защото възнамерявал да доближи микробуса до камион и така да прехвърли товара.

— Благодаря — каза Ричър и затвори телефона.