— Сега поне имаме някаква представа каква е стоката — отбеляза Синклер. — Не е документ. Не е разузнавателна информация. Уайли се нуждае от голям микробус с ролетна врата.
— За да го долепи до подобен товарен микробус или камион — каза Нили. — Защо? Ако стоката е натоварена вече на камион, защо трябва да бъде прехвърляна в друг автомобил?
— Може първият камион да е краден — отвърна Ричър. — Може да се притеснява да не го спрат.
Нили се обърна и прелисти списъците, дошли по телекса. Неразкритите престъпления в Германия, извършени близо до военни бази и съоръжения по времето, когато Уайли е служил в страната. Проследи с пръст бледосивите букви и цифри.
В един момент пръстът ѝ замръзна на място. Тя каза:
— Преди седем месеца е бил откраднат товарен камион, фургон с ролетна врата, от магазин за мебели във Франкфурт. И местната, и федералната полиция разполагат с регистрационните номера, но досега не са открили камиона.
Пръстът ѝ се спусна надолу по списъка. Тя наплюнчи палец и обърна страницата.
— Нищо — процеди накрая Нили. — Много коли, но това е единственият камион или микробус с ролетна врата.
— Кражбата е извършена три месеца преди Уайли да дезертира — отбеляза Ричър.
— Планирал е нещата твърде отдавна.
— Дали е откраднал стоката същата нощ, когато е откраднал и камиона?
— Почти сигурно. Което ще ни помогне да определим местонахождението му. Ако се притеснява от пътна проверка, ще скрие камиона наблизо, ще измине колкото се може по-малко разстояние с него, ще открадне стоката, отново ще измине колкото се може по-малко разстояние и ще го скрие възможно най-бързо. В плевня или нещо подобно. Със стоката, натоварена отзад. Триъгълен маршрут, бърз и без отклонения. Минимум километри. Минимум риск. Вероятно става въпрос за сравнително малък район близо до Франкфурт.
— После обаче се е върнал в частта си и е изкарал там три месеца. Защо?
— Изчакал е нещата да се уталожат. Изчаквал е реакцията. Крил се е пред очите на всички. Което е умен ход. Първата ни работа би била да проверим дезертьорите и криминалния контингент. Не и войниците, които продължават да служат на поста си. Никой обаче не е забелязал липсата. Никой не е вдигнал тревога. Не е последвала никаква реакция. Веднага щом се е уверил в това, Уайли е използвал първата възможност да избяга. Скрил се е в Хамбург. Продажбата на стоката му е отнела четири месеца. Сега се връща да я прибере.
— Твърде смели разсъждения, които не са подкрепени от доказателства — отбеляза Синклер. — Нали така? Може някой друг да е откраднал камиона от мебелния магазин.
— Трябва да разберем къде е бил Уайли преди седем месеца — каза Ричър. — Трябват ни заповедите за движението на неговата част и на самия Уайли.
— Ще дойдат всеки момент — отвърна Нили.
В този миг телексът се събуди изневиделица и забръмча жизнерадостно.
Уайли шофираше големия нов микробус към центъра на града, лавираше бавно и внимателно, напредваше сантиметър по сантиметър сред натоварения трафик, изчакваше на светофарите, поглеждаше в огледалата. Заобиколи езерото Аусеналстер, прекоси „Санкт Георг“ и зави на запад, към квартала, където живееше, но далече преди да стигне до него, свърна вляво и микробусът затрополи по стоманения мост, който водеше към старите докове. Кейовете там бяха прекалено малки, за да позволят акостирането на големи, модерни товарни кораби, което означаваше, че и складовете в съседство с тях също са малки. А това определяше ниските им наеми.
Спря пред мръснозелена двойна врата и слезе от микробуса. Вратата се заключваше с два райбера с катинари в горната и долната част и едно резе тип катарама по средата. Уайли разполагаше и с трите ключа. Той отвори дясното крило на вратата и го застопори, после отвори лявото и застопори и него.
Помещението, което се откри, бе с размери девет на дванайсет метра, а височината му надхвърляше четири метра и половина. Напомняше му за двоен гараж в някоя хубава къща в предградията на Шугър Ленд, но твърде голям. Дясната половина на склада бе празна. В лявата бе паркиран старият камион за мебели.
Уайли го бе докарал от Франкфурт преди седем месеца, още същата нощ, когато го открадна. Същата нощ, когато натовари безценната си стока. Бързаше като луд, което не бе необходимо, защото бе сменил регистрационните табели за по-сигурно. Можеше да действа по-спокойно. Но нямаше търпение да стигне там, където се бе запътил. Да стигне до скривалището си. Едва успя. Камионът бе стар. Направо за боклука. Лампичката за маслото светеше през цялото време. Двигателят издаваше странни шумове. Едва издържа до тук и когато паркира, не пропусна да благодари на небесата, че все пак е успял. Че не му се бе наложило да вика „Пътна помощ“. Щеше да му е трудно да обясни на монтьорите някои неща. Изключи двигателя на камиона и повече не го запали.