Затова сега се налагаше да вземе микробус под наем. Паркира го до камиона и затвори мръснозелените врати, заключи катинарите и резето и прибра ключовете в джоба си. Прекоси стария железен пешеходен мост, който го изведе до друг кей, а там започваха новите пешеходни мостове, целите от тиково дърво и стомана, които водеха от кей на кей. Така се озова в задната част на жилищния комплекс, където тръгна по алеята между два блока и когато я прекоси, се озова пред своето фоайе, своя асансьор, своята врата.
Мюлер затвори вратата на кабинета си и позвъни на Дремлер от служебния телефон на бюрото си.
— Мъжът от рисунката е напуснал града с товарен микробус — каза той. — Получихме искане за съдействие от отдела на Гризман. Следим за регистрационните му номера. Наблюдаваме район с радиус петнайсет километра около града, като при необходимост можем да го обявим за федерално издирване.
— Извършва доставката — отвърна Дремлер. — Изпуснахме го.
— Не, микробусът е празен. Току-що го е взел от бюрото за автомобили под наем.
— В такъв случай ще вземе стоката от друго място. Което прави нещата още по-интересни. Дръж ме в течение. Каквото и да се случи, искам пръв да науча.
— Непременно.
— Опасявам се, че с другата задача се провалихме.
— Ричър?
— Предвидил го е. Довел е хора със себе си. Устроил е засада на нашата засада. Били са дванайсет души. Така твърдят моите хора. Всички въоръжени. Плюс него. Моите момчета не са имали никакъв шанс.
Оказа се, че по времето, когато камионът е бил откраднат, Уайли е бил в четиридневен отпуск. Никой не знаеше къде го е прекарал. Това бе първото разкритие, което направиха благодарение на информацията за дислокацията му.
Предходното му назначение било на североизток от мебелния магазин. Но не твърде далече, помисли си Ричър. Разстоянието се измерваше с десетки, а не със стотици километри. Познаваше района. Беше го посещавал неведнъж. Разстоянието не бе голямо. Все едно да отидеш от Шугър Ленд до Хюстън. Един преход с автобус.
Получените данни проследяваха службата на Уайли от пристигането му в страната, прехвърлянето му от предни позиции на потенциална фронтова линия в някаква ремонтна база в тила. Разположена североизточно от Франкфурт. Редовно го бяха включвали в група доброволци, изпращани в голям армейски склад, разположен на петдесетина километра от базата им. Бившият склад за муниции и продоволствие бе превърнат в нещо като сметище за оборудване, от което никой не се нуждаеше. Войниците от поделението на Уайли можеха да отидат там като доброволци и да свалят нужните им резервни части от бракуваните машини. Командването го наричаше ремонтно учение в полеви условия. Ричър бе съгласен, че подобна формулировка звучи доста приемливо, докато истината бе, че това бе единственият начин войниците да поддържат своите машини в бойна готовност. Въпреки благозвучната формулировка подобна задача не се радваше на особена популярност. Поделението на Уайли бе имало четири възможности да изпрати хора във въпросния склад. Нито един доброволец не бе пожелал да отиде там повече от веднъж.
Освен Уайли.
Той бе ходил в склада три пъти. Първите три пъти.
Но не и четвъртия път.
— Очевидно там го е открил — каза Нили. — Каквото и да е то. В този склад. Това е единствената възможност. Може първия път да го е потърсил. Втория път да го е намерил. А третия път да е планирал как да го отмъкне. Накрая — преди седем месеца — го е откраднал. Затова не му се е наложило да се пише доброволец четвърти път. Стоката вече не е била там. Той я е откраднал.
— След което я е скрил наблизо — каза Ричър. — Трябва ни потвърждение. Трябва да следим пътищата. Четирима души с бинокли, които да извършват визуално наблюдение. Вероятно на магистралата, южно от Хановер. Едва ли е стигнал далече.
Набра телефона на Гризман, който обеща да се погрижи.
— Доста е услужлив — отбеляза Синклер.
— Засега — отвърна Ричър.
— Шантажираш ли го?
— Обещах да не го правя, но не съм убеден, че ми вярва. Така че, да, може да се нарече шантаж в известен смисъл. Крайният резултат е същият.
— Това може да продължи доста време.
— Няма — каза Ричър. — Гризман ще ни зареже веднага щом се изправи пред по-голям проблем.
— Нима има по-голям проблем от този?