Звънна телефонът в стаята в консулството. Вандербилт вдигна и подаде слушалката на Ричър. Беше Ороско.
— Загазили ли сме? — бяха първите му думи.
— Още не — отвърна Ричър. — Смятаме, че Уайли пътува към Франкфурт. Предполагаме, че преди седем месеца е откраднал нещо от склад, разположен близо до неговото поделение. След което го е скрил. Сега най-вероятно отива да го вземе.
— Разполагаме с достатъчно хора във Франкфурт.
— Знам — каза Ричър. — Ще им звънна, ако ми дотрябват.
— Току-що приключих с Били Боб и Джими Лий. Оставиха най-интересното за края. Оказва се, че са продали на Уайли полуавтоматичен пистолет „Берета“, модел М-девет. Имай го предвид. Той е въоръжен.
Телефонът на Уайли иззвъня и той прие обаждането в кухнята. Шумът, който долиташе по линията, мигом му подсказа кой се обажда. Приятелски настроеният барман, с когото се бе сближил благодарение на множество сгънати банкноти, плъзнати по барплота. Сумата им надвишаваше обичайния бакшиш и се доближаваше до откровения подкуп. Плюс бонус за непредвидени случаи. Или предупреждения. Или какво там човекът, който получаваше парите, сметнеше, че може да заинтересува човека, който даваше парите. Принцип, който действаше по целия свят. Неписан, неизречен, но добре познат.
— Волфганг Шлуп ще те продаде на Дремлер — каза барманът.
— За колко? — попита Уайли.
— Процент. Дремлер каза, че отиваш да изкопаеш някакво нацистко злато.
— Отивах до тоалетната.
— Разполагаш с малко време… докато Шлуп се прибере у дома.
Телефонът на бюрото на Мюлер също иззвъня. Той затвори вратата, седна и вдигна слушалката. Глас, който несъмнено принадлежеше на американец, попита:
— Със заместник-началника на Пътната полиция Мюлер ли разговарям?
— Да — отвърна Мюлер.
— Казвам се Ричър. Доколкото знам, главен следовател Гризман ви е предупредил за обаждането ми.
Мюлер отмести някаква папка и извади снопче формуляри за регистрирането на подобни искания. Взе и молив. Вписа датата, часа, името на Ричър. И каза:
— Доколкото знам, искате да следим движението по магистралата, южно от Хановер.
— Разполагате с регистрационния номер. Искам да знам дали автомобилът е напуснал Хамбург и се движи в посока Франкфурт.
— Какво очаквате да направим?
— Да разположите патрули край пътя. Или на мостовете. По двама полицаи в кола. Да прилича на обикновена акция за превишена скорост, но полицаите да са с бинокли вместо с радари.
— Нямаме опит в подобни операции, господин Ричър. Магистралите ни нямат ограничение на скоростта.
— Но схванахте същината на въпроса, нали?
— Гледал съм американски филми — отвърна Мюлер и си записа същината на въпроса във формуляра.
— Комуникацията трябва да се осъществява незабавно, в реално време. Така ще мога да организирам посрещането на автомобила.
— Знаете ли къде отива? — попита Мюлер.
— Не точно. Засега.
— Кажете ми, когато разберете. Така ще мога да преразпределя патрулите.
— Непременно. Благодаря.
Мюлер затвори. Откъсна най-горния лист от купчината с бланки. Скъса го първо на половина, после на четвъртинки, на осминки, на шестнайсетинки, докато накрая останаха късчета с размерите на конфети, които изхвърли в кошчето за боклук. Ричър можеше да твърди, че му е звънял, но Мюлер щеше да отговори, че, да, разговаряли са, но впоследствие американецът оттеглил молбата си и уговорката отпаднала. Никой не можеше да докаже нищо. Класическа ситуация от типа „аз казах, той каза“, в която полицаите винаги печелеха.
Той набра номера на Дремлер.
— Ако щеш, вярвай, но току-що ми позвъни Ричър — каза Мюлер. — Гризман е прехвърлил проблема на моя отдел. Ричър смята, че Уайли пътува към Франкфурт. Обеща да ми каже точната дестинация веднага щом я научи.
— Отлично.
— Разполагаш ли с името на Уайли?
— Скоро ще го имам.
Волфганг Шлуп си тръгна от бара, когато свърши онова, за което бе дошъл. Измина пеша две преки и взе автобуса, който го остави на една улица и два леви завоя от дома му — апартамент на последния етаж на къща, построена преди войната. Нямаше асансьор, което бе нормално предвид възрастта на сградата. Затова пък имотите в нея струваха много пари. Дълго време се носеше слух, че цялата редица от къщи на тази улица били ремонтирани некачествено след края на бомбардировките. Проверката на строителния надзор бе показала точно обратното. Цените скочиха двойно за една нощ. Шлуп бе реагирал навреме. В бара бе подслушал разговора на двама служители в кметството, които бяха обсъждали въпроса.