Телефонът иззвъня.
Не бяха нито федералните от Ню Орлиънс, нито заместник-началникът на Пътната полиция Мюлер.
Беше Гризман.
— Имам сериозен проблем — каза той.
— Какъв? — попита Ричър.
— Убийство в старата част на града. Дребен мъж с размазана глава. Станало е съвсем скоро. Съседка чула шум. Трябва да изпратя всичките си хора там, поне за днес. Нямам друг вариант. Така че, съжалявам, приятелю, но съм принуден да прекратя временното ни сътрудничество.
— И се чудиш как ще реагирам на това.
Гризман помълча секунда-две и каза:
— Не. Вярвам, че ще удържиш на думата си.
— Успех с разкриването на убийството — пожела му Ричър.
— Благодаря.
Ричър затвори телефона. Синклер го изгледа въпросително и Ричър обясни:
— Вече сме сами.
— Защото си джентълмен.
— Имаме време.
— Куриерът може вече да е в Цюрих.
— Няма значение. Важното е това, което се случва тук. Онова, което се намира в товарния микробус. Защото то не може да се прехвърля от едно място на друго като парите. Не може да стане в пълна тайна и да приключи за един миг. Това е бавен, труден, шумен и видим процес, защото е реален.
— Мюлер обаче още не го е забелязал.
— Засега.
— Колко време му даваш?
— Два часа може би.
— А после?
— Ще стигна до извода, че Уайли не е тръгнал към Франкфурт.
Телефонът иззвъня отново.
Този път се обаждаха федералните агенти от Ню Орлиънс. Направо от колата си, паркирана пред едностайното бунгало, в което живееше майката на Уайли. Агентите бяха двама, мъж и жена. Докладваха незабавно, каквито бяха нарежданията им. Бяха провели разговора, бяха задали предварително получените въпроси за Арнолд, за бившия фермер и за почитателя на Дейви Крокет. Тримата се бяха оказали един и същ човек. Името му бе Арнолд Питър Мейсън. Роден и израснал в Амарило, Тексас. Като тийнейджър работил в ранчо, после изкарал двайсет години в американската армия, след което живял с майката на Уайли в Шугър Ленд, Тексас, в продължение на шест години. От времето, когато Хорас Уайли бил едва на десет, докъм шестнайсетата му година. И, да, Хорас наричал Арнолд чичо. Бил по-възрастен от хората, с които майката на Уайли обикновено излизала, кротък и мълчалив мъж, който криел много тайни, но на първо място се грижел добре за семейството. Щяха да изпратят още подробности.
Ландри, Вандербилт и Нили въведоха името в базите данни на съответните ведомства. Арнолд Питър Мейсън. Ландри не откри нищо интересно. Вандербилт също. Нили установи, че „чичо Арнолд“ е служил двайсет години в различни въздушнодесантни части. Не бил награждаван, не бил наказван. Изкарал доста години в Германия по време на Студената война.
Още бе жив според информацията от социалните служби. Навършил шейсет и пет, но продължавал да работи според данъчните. Получавал скромен доход, който намалявал всяка година. Вероятно се хващал на почасова работа тук-там, като отслабвал темпото с наближаване на възрастта за пенсиониране.
И притежавал международен паспорт според Държавния департамент. Но нямал адрес в Съединените щати. Според данъчните изпращал декларациите си от чужбина. Данните от ЦРУ показваха, че живее в Германия. Посолството в Берлин го бе регистрирало като американски военен от резерва с адрес в селце край Бремен. На около час от Хамбург.
— Дали не става въпрос за съвместна операция? — попита Ричър. — Която са планирали и осъществяват заедно?
— Може там да е скрил онзи камион. В двора на чичо Арнолд, а не в Хамбург.
— Защо му е тогава микробусът?