— Може чичо Арнолд да е оставил гумите да спаднат.
— А може да са разделили товара. Ако Арнолд е съучастник на Уайли. Може стоте милиона за Уайли да са само половината сума.
— Почакайте малко — каза Уайт. — Вижте това! Чичо Арнолд живее в Германия вече почти двайсет години. Откакто Уайли е станал на шестнайсет. Това би означавало, че са планирали всичко много отдавна.
— Вижте и това — посочи Вандербилт.
В регистъра на посолството към името на Мейсън бяха добавени двама души, които не бяха американски граждани.
— Залагам десет долара, че това са съпруга и дете — каза Ландри.
Телефонът иззвъня отново. Агентите на ФБР се обаждаха пак от колата си. Бяха попаднали на важна информация. След шест години на относително щастие госпожа Уайли изхвърлила Арнолд Мейсън от дома си, защото случайно открила, че той има жена в Германия. И син. Момчето било инвалид. Госпожа Уайли може да била бедна, но държала на принципите си.
Уайли беше практичен човек, затова изми пистолета си в съдомиялната. Защо не? Беретите бяха конструирани и произведени по военни спецификации. Трябваше да издържат на продължително потапяне в солена вода. Затова Уайли включи съдомиялната на пълен цикъл за миене на тенджери и тигани, а после и на сушене. Накрая щеше да смаже всички части и да сглоби пистолета, за да стане като нов.
Той сгъна на топка опръсканите си с кръв дрехи и ги изхвърли в коша за боклук в кухнята заедно с червената папка. Това бе добре обмислено решение. Първоначалният му порив бе да ги съблече и изхвърли в някоя боклуджийска кофа на улицата. Нито прекалено близо, нито прекалено далече. Никой не обича да върви дълго пеша с подозрителен предмет в ръце. Напълно възможно бе случаят да получи широко медийно отразяване, а полицаите да преровят всички боклуджийски кофи на улиците. Защо да им позволява да нарисуват кръг върху картата и да открият къде живее? По-добре да ги остави тук. Хазяинът ще ги намери след месец, но тогава това няма да има значение.
Уайли взе телефона и набра туристическата агенция, чиито услуги ползваше. Обади се същото момиче, което бе резервирало пътуването му до Цюрих. Говореше добър английски и знаеше, че клиентът предпочита да седне до прозореца. Разполагаше с всички данни от лъскавия му новичък паспорт.
Мюлер не се обади. Никой не се изненада. Работната хипотеза се бе променила от Франкфурт на Бремен. Към дома на чичо Арнолд. Бишоп донесе карта на ЦРУ и я разстла на масата. Данните от посолството показваха, че чичо Арнолд живее в Гелб Бауернхоф. Име, а не улица и номер. Това предполагаше, че става въпрос за селце. Или дори за ферма. Ричър си представи множество плевни, гаражи, бараки и купчини стари автомобилни гуми.
Идеално скривалище.
— Трябва ни кола — каза той.
— Трябва ти план — отвърна Бишоп.
Телексът се включи.
— Армейското досие на чичо Арнолд — поясни Нили.
— Планът е двамата със сержант Нили да извършим наблюдение и да съберем информация — каза Ричър.
— Невъзможно — възрази Бишоп. — Трябва да има представители на ЦРУ и Съвета за национална сигурност, затова доктор Синклер и аз ще дойдем с вас. А и правилата за наблюдение изключват непосредствен контакт. Наблюдение и нищо повече. Това е задължително. И бездруго ситуацията е доста сложна от гледна точка на закона и правомощията, с които разполагаме.
— Вземи си оръжие — каза Ричър. — Уайли е въоръжен. И ако това е ферма, ще имат и пушка.
— Казах само наблюдение.
— Въпреки това си вземи оръжие.
— Ще трябва да измъкнем иранеца — обади се Уайт.
— Предполагам, че след около час може да избухне престрелка. В този момент сделката им ще се провали и иранецът няма да оцелее. Оставите ли го при тях, те ще го убият.
Бишоп замълча.
Телефонът иззвъня. Беше Гризман.
— Вярваш ли в съвпадения?
— Понякога — отвърна Ричър.
— Жертвата на убийството, което разследваме, се оказа редовен посетител на бара, който Хелмут Клоп също посещава. Въртял бизнеса си от там. Всички лъжат, разбира се, но мисля, че тъкмо той е продавал фалшивите документи за самоличност.
— Защо?
— Така ми подшушнаха хора, които имат какво да крият.
— Имаш ли заподозрян?
— Някой е предотвратил или си е отмъстил за изтичането на информация.
— Разкрили ли сте фалшиви документи през последните дни?
— Не.
— В такъв случай става въпрос за предотвратяване.
— Не открихме никакви записки в апартамента на жертвата. Все пак забелязахме празно място в иначе спретната редица от папки.