Докато Джесика се молеше и протестираше, Густаво я сграбчи и колкото и да се съпротивляваше тя, ръцете му бяха като от желязо.
— Пъхай се вътре — каза той най-напред на испански, а после го преведе на английски.
И както държеше Джесика, блъсна я в клетката, тя политна, вратата се затвори и се чу как щраква металният катинар. Сега бе ред на Ангъс да се бори и спори, но и той бе хвърлен в клетката, чийто катинар веднага бе затворен. От третата клетка до себе си Джесика чуваше риданията на Ники. Сълзи на гняв, отчаяние и безсилие рукнаха по страните й.
8
Бе минала седмица и половина, откакто Си Би Ей назначи временно шейсет души да търсят в местните вестници из цялата област помещението, което похитителите на тримата Слоун са използвали за свой щаб. До този момент те не бяха успели да открият нищо, а и в другите посоки на търсенето нямаше напредък. ФБР също не съобщаваше нищо, без обаче да признава, че е стигнало до задънена улица. Говореше, че се е включило и ЦРУ, но оттам нямаше официална декларация. Всички, изглежда, чакаха някаква вест от похитителите, отнасяща се вероятно до искания откуп. До този момент нямаше дори и това.
Цялата история около отвличането все още присъстваше в средствата за масова информация, но отдавна вече не бе на първо място. Независимо от намаления интерес на обществеността, предположенията не преставаха да се множат. Все повече журналисти споделяха мнението, че заложниците са изведени по някакъв начин от страната и са отвъд океана. Между какви ли не предположения за местонахождението им най-често се споменаваше, че може да са в Близкия изток.
Само в Информационния отдел на Си Би Ей имаше признаци за съвсем друго. След като колумбийският терорист Улисес Родригес бе разпознат като участник и вероятно водач на отвличането, вниманието на всички бе насочено към Латинска Америка. Но нямаше доказателства за това коя латиноамериканска страна е базата на терористите. За голяма изненада на всички, сведения за „връзката Родригес“ досега имаше само Си Би Ей, която категорично отказваше да даде каквато и да е информация по въпроса.
Но затова пък Си Би Ей най-усърдно от всички други компании поддържаше в съзнанието на хората случая с отвлеченото семейство, използвайки метод, прилаган в конкурентната Си Би Ес. По време на кризата със заложниците в Иран през 1979–1981 година Уолтър Кронкайт, водещият вечерните новини на Си Би Ес, завършваше всяка емисия с думите: „Това бяха новините от днес (датата), еди-кой си ден, откакто американските заложници са в Иран.“ (Броят на дните в края на краищата стигна до четиристотин четирийсет и четири.)
Както писа по-късно в книгата си „Вечерните звезди“ Барбара Матюсоу, „Кронкайт очевидно е отдавал на заложниците първостепенно значение и е смятал, че прожекторът на националното внимание, насочен към тях, не бива да се отклонява дори и за една вечер“.
По същия начин и Хари Партридж, който продължаваше да води всички новини, отнасящи се до отвлечените Слоун, започна: „На днешния (…) ден от грубото отвличане на съпругата, сина и бащата на водещия вечерния осведомителен бюлетин на Си Би Ей, Крофърд Слоун…“ Чак след това идваше същинската новина.
Сам Лес Чипингъм и отговорният редактор на „Новини“ Чък Инсън бяха одобрили тактиката във всяка емисия на вечерния осведомителен бюлетин да се споменава за отвличането, макар и само за да се отбележи липсата на напредък.
Но в сряда сутринта, десет дни след като започна проверяването на местните вестници, се случи нещо, което отново постави на педали целия Информационен отдел на Си Би Ей. То сложи край на бездействието, довело почти до отчаяние членовете на „групата за бързо реагиране“.
Хари Партридж седеше в кабинета си, когато вратата се отвори и на прага застанаха Теди Купър, а зад него Джонатан Моуни, чернокожият младеж, който бе направил впечатление на всички още в началото.
— Вече имаме нещо, Хари — каза Купър.
Партридж им махна да влязат.
— Джонатан ще ти разкаже — кимна Купър към Моуни. — Хайде, започвай.
— Вчера бях в редакцията на един вестник в Астория, мистър Партридж — започна Моуни уверено. — Намира се в Куийнс, близо до Джаксън Хайтс. Изпълних всички препоръки, но нищо не намерих. На излизане обаче видях, че там е редакцията и на испаноезичния седмичник, наречен „Семана“. Името му не беше в списъка, но въпреки това влязох.