— Ти знаеш ли испански?
— Доста добре — кимна Моуни. — Помолих да ми дадат броевете от датите, които ни интересуват, и те не възразиха. И там нищо ново, но като си тръгвах, ми подадоха най-новия си брой, който занесох у дома и прегледах чак снощи.
— И ми го донесе тази сутрин — добави Купър. Той извади вестник с размери на таблоид и го разгърна върху бюрото на Партридж. — Ето колоната, която смятаме, че ще те интересува, а Джонатан я е превел вече в полето.
Партридж хвърли един поглед на вестника, после зачете превода.
„Представяте ли си, хора, че някои купуват погребални ковчези така, както вие и аз си купуваме сирене от бакалина. Ако не вярвате, попитайте Алберто Годой от едноименната погребална къща. Един непознат дошъл направо от улицата и купил два ковчега, ей така, от витрината, дето се казва — единият стандартен, а другият — по-малък. Казал, че иска да ги занесе на старите си майка и баща, като по-малкият бил за майка му. Добър намек за старците! «Часът ви удари, мамо и тате, време е да си вървите!»
Чакайте, чакайте, има още. Миналата седмица, значи шест седмици по-късно, същият човек дошъл и купил още един ковчег, пак стандартен. Веднага го взел със себе си, платил в брой и си отишъл. Дори не казал за кого го купува. Чудя се дали не му е изневерявала жена му.“
Само на Алберто Годой не му мига окото. Разправя, че бил готов за още поръчки от такъв характер.
— Има и още нещо, Хари — обади се Купър. — Преди няколко минути телефонирахме в редакцията на „Семана“. Джонатан говори с тях на испански и имахме късмет. Авторът на бележката беше там.
— Каза ми — намеси се Моуни, — че написал току-що прочетеното от вас миналия петък. Срещнал Годой в един бар и той му се похвалил, че същия ден продал третия ковчег.
— Което съвпада и с деня на отвличането в четвъртък.
— Чакай малко — каза Партридж, — не говорете, нека да помисля.
Запази спокойствие, каза си той. Не губи самообладание! Но логиката му бе безпогрешна: първите два ковчега са били купени месец и половина преди отвличането или почти в навечерието на едномесечното наблюдение около дома на Слоун, но не извън границите на максималния тримесечен период на действие, определен вече от „групата за бързо реагиране“. Размерът им е също показателен — един стандартен и един по-малък, уж за старица, но всъщност за единайсетгодишно момче. След тях бил купен и трети, твърди вестникът. Ето съвпадението: бащата на Кроф, старецът Ангъс, е пристигнал в дома на Слоун неочаквано, телефонирайки едва предишния ден. След като семейството не го е очаквало, не са го имали предвид в сметките си и похитителите. Но все пак са го заловили и са го отвели заедно с Джесика и момчето. Наложило им се да се справят с трима пленници вместо с двама.
Въпрос: Похитителите имали ли са вече два ковчега? Старецът ли е бил причина да купят трети? И дали за него е бил предназначен допълнителният ковчег, купен от Годой в деня след отвличането? Или всичко е просто едно невероятно съвпадение на факти. Може би, а може би не.
Партридж вдигна очи към другите двама, които го наблюдаваха внимателно.
— Изникват доста въпроси, нали? — обади се Купър.
— Мислиш ли, че е възможно…
— Според мен ние вече знаем как мисис Слоун и другите двама са били изнесени от страната.
— В ковчези ли? Искаш да кажеш, че са били мъртви?
Купър поклати глава.
— Само упоени. Обикновено така постъпват.
Думите му потвърдиха предположението на Партридж.
— При първа възможност трябва да разпитаме оня от погребалното. Как му беше името? Аха, Годой. Аз ще отида при него.
— Нека да дойда с вас — помоли го Моуни.
— Заслужи си го — усмихна му се Партридж.
Решиха да тръгнат веднага и да вземат един оператор с камера.
— Мин Ван Кан е в стаята при другите, струва ми се. Кажи му да грабва машинариите и да тръгва с нас — обърна се Партридж към Купър.
На излизане Партридж и Моуни срещнаха Дон Китъринг, икономически кореспондент на Си Би Ей. Той пръв бе изпратил в ефир вестта за отвличането. Сега попита:
— Има ли нещо ново, Хари?
На Партридж му се искаше да отговори небрежно и да продължи, но се сети, че уважава Китъринг не само като специалист, а и като първокласен репортер. Със своя опит Китъринг знаеше вероятно повече неща от Партридж по въпроса, който му предстоеше да изясни.
— Появи се нещо, Дон. С какво се занимаваш сега?
— На Уолстрийт днес е тихо. Имаш ли нужда от помощ?
— Може би. Ела с нас, ще ти обясня по пътя.
Репортерският джип на компанията чакаше вече Партридж пред главния вход. Моуни и Мин Ван Кан бяха излезли на улицата. Когато пристигна и Дон Китъринг, тъкмо бяха затворили предната врата, та се наложи да се вмъкне през задната.