— Абсолютно. Два пъти съм го виждал. Седеше ей там на вашто място.
За първи път от сутринта Партридж изпита задоволство. Установена бе сигурна връзка между ковчезите и отвличането. Поглеждайки към Китъринг и Моуни, той разбра, че и те мислеха същото. — Хайде сега да си спомните разговора му с вас — подкани той Алберто Годой. — От самото начало.
От последвалите въпроси и отговори Партридж изтръгна каквото можа от собственика на погребално бюро. Не беше кой знае колко, но поне му стана ясно, че Улисес Родригес е бил много внимателен да не остави следи.
— Сещаш ли се за нещо друго, Дон? — обърна се той към Китъринг.
— Казахте, струва ми се, че Новак ви е платил почти десет хиляди долара общо. И то главно стодоларови банкноти. Така ли?
— Точно така.
— Нещо направи ли ви впечатление? Годой поклати глава.
— Че какво да им е на парите, освен дето са пари?
— Нови банкноти ли бяха?
— Няколко от тях може би, но повечето не — позамисли се погребалният.
— И какво направихте с толкова много пари?
— Отидоха. Похарчих ги да си платя някои сметки — вдигна рамене Годой. — Парите хвърчат, нали знаете?
Джонатан Моуни внимателно наблюдаваше човека зад бюрото по време на целия разговор. В началото бе сигурен, че долавя някаква нервност у Годой. Тя се появи отново при последните му думи. На листче от тефтера си той надраска няколко думи и го подаде на Китъринг. Там пишеше: „Лъже! Останали са му от парите. Бои се да каже, защото още го е страх за данъците.“
Икономическият кореспондент прочете бележката, кимна едва доловимо и като се направи, че се готви да тръгва, спокойно попита Годой:
— Спомняте ли си още нещо, с което бихте могли да ни помогнете?
— Нищо повече, дявол да го вземе! — Личеше му, че се е успокоил и е възвърнал самоувереността си, предусещайки края на разговора.
Китъринг рязко се извъртя на пети. Изкривил лице, почервеняло от гняв, той направи няколко крачки към бюрото, наведе се над него и сграбчи дебелия за раменете.
— Ти си проклет лъжец, Годой! Останали са ти още пари. И след като не искаш да ни ги покажеш, ще пратим други да ги видят. Казах ти, че няма да им съобщаваме, ако ни съдействаш. Но това вече не важи.
Китъринг бутна Годой назад в стола му, извади от джоба си тънко тефтерче и придърпа един от телефоните.
— Недей! — викна Годой и върна телефона на мястото му. Дишайки тежко, той изруга: — Дявол да те вземе! Добре, ще ви покажа.
— Само че това ще ти е за последен път. Разбра ли? — предупреди Китъринг. Годой се изправи, свали разрешителното си за упражняване на професията балсамьор, окачено в рамка на стената зад бюрото му, и отдолу се показа вратата на сейф. Собственикът на погребално бюро нагласи на ключалката цифровата комбинация.
Няколко минути по-късно под напрегнатите погледи на другите Китъринг внимателно разглеждаше банкнотите, извадени от сейфа: близо четири хиляди долара. Икономистът поглеждаше и от двете страни всяка банкнота, след което ги подреждаше на три купчини — две по-малки и една по-голяма. Накрая бутна голямата към Годой и показа с глава другите две.
— Тези трябва да вземем назаем. Ще ти дадем официален документ от Си Би Ей. Ако искаш, напиши серийните номера, а ние двамата с мистър Партридж ще подпишем разписката. Лично ти гарантирам, че ще си получиш всичките пари след четирийсет и осем часа, без да ти задаваме повече въпроси.
— Съгласен — неохотно измърмори Годой. Китъринг кимна на Партридж и Моуни да се приближат към двете купчини банкноти.
— Много делови хора днес са подозрителни към стодоларовите банкноти от страх да не са фалшиви. Затова често отбелязват на всяка банкнота откъде са я получили. Като вземеш например кола под наем и при връщането й платиш в стодоларови банкноти, компанията ще отбележи на всяка от тях номера на наемната ти разписка. За да те открие в случай, че банкнотите се окажат фалшиви. По същата причина в банките отбелязват името или номера на сметката на вложителя върху внесените от него стодоларови банкноти.
— Виждал съм и винаги съм се чудил какво значи това — каза Партридж.
— Всички тези бележки върху банкнотите са противозаконни, естествено — продължи финансистът. — Драскането по паричните знаци се смята за престъпление, но почти никога не се наказва. Така или иначе, на тази купчина банкноти виждаме записани цифри, а на другата — имена. Смятам да покажа числата на приятели в банката, които могат да установят кой си служи с тях. След което ще ги прекарат през компютъра. А имената ще потърся в телефонния указател, за да установя кой е притежавал и използвал тези банкноти.