Докато Хари Партридж разсъждаваше върху етиката на професията си, Мин Ван Кан нагласяше камерата за запис на разговора с Алберто Годой, който щеше да води Дон Китъринг. Партридж бе настоял за това отчасти понеже икономическият кореспондент държеше да съдейства в разследването на това отвличане, а и защото самият Партридж смяташе да се занимава по-нататък с други страни от проблема. Вече бе решил, че при първа възможност ще замине за Богота. Макар да споделяше мнението на своя колега от Колумбийското радио, че Улисес Родригес не е там, Партридж бе убеден, че е дошло време да се заеме с Латинска Америка, започвайки, естествено, от Колумбия.
Мин Ван Кан обяви, че е готов и могат да започват. Годой не само че вече не беше напрегнат, но се и забавляваше.
— Вие сте били симпатяги — подметна той на Китъринг, седнал близо до него, докато още не бяха в кадър.
Китъринг, обмислящ реда на въпросите си, му отвърна с небрежна усмивка, без да вдига поглед от бележките си, нахвърляни в последните няколко минути. При дадения от Мин знак той започна, оставяйки въведението да бъде добавено непосредствено преди излъчването.
— Когато за пръв път видяхте човека, известен ви вече като терориста Улисес Родригес, какво впечатление ви направи?
— Нищо особено. Изглеждаше ми съвсем обикновен. — За всеки случай Годой бе решил да не признава, че Новак му се е видял подозрителен.
— Не се ли замислихте защо си купува два ковчега, а после се връща за трети?
Силуетът вдигна рамене.
— Че какво? Нали това ми е бизнесът.
— А практиката ви не е ли да устройвате цели погребения — с церемония и всичко необходимо?
— Ами да, в повечето случаи.
— Искате да кажете, че преди тази покупка на терориста Родригес вие никога не сте продавали само ковчези?
Китъринг не бе сигурен, че ще получи потвърждение, но се надяваше Годой да не лъже поне пред камерата.
— Ами май да — промърмори Годой. Интервюто не вървеше според неговите очаквания. Опита се да срещне погледа на Китъринг, но журналистът не му обърна внимание.
— Не ви ли мина през ума да съобщите на властите, полицията например, като им кажете, че ви се е случило нещо необичайно, каквото досега не сте срещали в практиката си, и да им препоръчате да проверят какъв може да е този човек? Дойде ли ви на ума?
— Не. Нямаше причина.
— Значи не сте имали никакви подозрения?
— Точно така.
— В такъв случай защо при второто посещение на Родригес тайничко сте записали номерата от табелите на катафалката, с която той е взел ковчега, и сте държали тази информация в чекмеджето си до днес?
Годой ревна гневно:
— Вижте какво, само защото ви разкрих една тайна, не значи, че…
— Чакайте малко, господин Погребален! Досега изобщо не споменахте, че има някаква тайна.
— Мислех да ви кажа.
— А, това е вече нещо съвсем друго. Впрочем не казахте, че е тайна и когато ни разкрихте преди това интервю, че цената, която сте искали за тези три ковчега без погребална церемония, е била почти десет хиляди долара. Не се ли тези пари множко за типа ковчези, които описахте?
— Оня, дето ги купи, не възрази. Вие… какво?
— Той може би е имал сериозни причини за това. — Гласът на Китъринг бе станал леден и обвинителен. — Не поискахте ли такава висока цена, очаквайки, че мъжът ще я плати, защото през цялото време сте подозирали, че има нещо нередно и сте решили да се възползвате от положението?
— Ей, няма да седя тук да ви слушам глупостите! Стига толкова, отивам си. — Разгневен, Годой скочи от стола и си тръгна, прекъсвайки връзката с микрофона. Но пътят му минаваше покрай Мин с камерата и като се извърна почти инстинктивно, операторът го засне в едър план и така осветен, че в края на краищата Годой наруши сам камуфлажа си. По-късно щеше да има спорове дали да се използва последният кадър, или не.
— Отказвам се от уговорката — нахвърли се Годой върху Партридж. И като посочи камерата, добави недвусмислено: — Не позволявам да използвате това, ясно ли е?
— Разбирам какво искате да кажете — пресрещна го Партридж, — но не мога да ви гарантирам, че няма да го използваме. Ръководството на компанията ще реши.
— Вървете по дяволите всичките! — не спираше да ругае Алберто Годой, докато не бяха прибрани всички съоръжения, и екипът на Си Би Ей напусна къщата му.
По обратния път от Куийнс Китъринг обяви, че ще слезе в Манхатън, за да тръгне по следите на маркираните пари, а Джонатан Моуни попита дали може да го придружи, за да види как ще продължи разследването. Партридж се съгласи да се разделят веднага след моста Куийнсбъро и двамата взеха такси към Лексингтън авеню.