— Предчувствах, че някой като вас ще намине скоро оттук — каза с въздишка банкерът, облягайки се в дълбоко си кресло. — Разбирате, предполагам, че настанаха трудни, смутни времена за всички ни.
Китъринг се наведе напред. Директорът явно бе решил, че той знае нещо повече, и предпазливо се съгласи:
— Разбирам ви. Точно така е.
— Извинявайте, че ви питам, но как узнахте? Финансовият кореспондент едва се сдържа да не попита: „Да узная какво?“ И се усмихна.
— Нали знаете, че в телевизията разполагаме с най-различни източници на информация, макар че не винаги можем да ги обявяваме.
— От информацията в „Пост“ ли знаете? — продължи Армандо. — Но все пак много въпроси остават без отговори.
— Не си спомням дали точно това съм чел — сбърчи чело Китъринг. — Да имате случайно един екземпляр?
— Разбира се. — И Армандо отвори едно от чекмеджетата, за да извади изрезка от вестник в пластмасова папка. Заглавието гласеше: „ДИПЛОМАТ ОТ ООН УБИВА ЛЮБОВНИЦАТА СИ И СЕБЕ СИ В ИЗБЛИК НА РЕВНОСТ“.
Китъринг плъзна поглед по материала, отбелязвайки, че е публикуван преди десет дни, предишната неделя. Забеляза имената на мъртвите — Хелга Еферен от банката „Американ Амазонас“ и Хосе Антонио Салавери, член на перуанската делегация в ООН. Причината за тревогата на директора му се изясни. Въпросът беше дали случаят имаше някаква връзка с повода, по който журналистите от Си Би Ей бяха тук.
— Казахте, че има и много въпроси без отговор, нали?
Директорът кимна.
— Вестникът предава версията на полицията. Аз лично не я приемам.
— Бихте ли ми казали защо? — опипваше почвата Китъринг.
— Цялата работа е твърде сложна за такова просто обяснение.
— Вие не може да не сте познавали жената, работила тук. А познавахте ли мъжа, Салавери?
— За съжаление оказа се, че да.
— И по-точно?
Армандо се поколеба, преди да отговори.
— Бих искал да съм откровен с вас, мистър Китъринг, главно защото мисля, че всичко онова, което ни стана известно в банката през последните десет дни, рано или късно ще излезе наяве, а знам, че вие държите на истината в работата си. Но аз имам и задължения към банката. Ние сме влиятелен и уважаван институт в Латинска Америка, освен че имаме добри позиции в САЩ. Бихте ли изчакали един-два дни, докато се консултирам с по-висшестоящето ръководство извън тази страна?
Значи имаше връзка! Китъринг отново се довери на инстинкта си и решително поклати глава:
— Няма време за чакане. Положението е сериозно и става дума за сигурността и живота на хора. — Реши, че е време и той да направи някои разкрития. — Мистър Армандо, нашата телевизионна компания има известни основания да предполага, че банката ви е била въвлечена по някакъв начин в отвличането преди две седмици на мисис Крофърд Слоун и още двама души от семейството на нашия именит колега. Сигурен съм, че вече сте чули. Така че ще ви попитам: случаят със смъртта на Еферен и Салавери има ли нещо общо с това отвличане?
Ако преди да чуе това, Армандо бе само притеснен, думите на Китъринг му се отразиха като смъртоносен гръм. Видимо поразен, той се облегна на масата с лакти и хвана глава между дланите си. След няколко секунди вдигна поглед.
— Възможно е — отвърна той шепнешком. — Сега разбирам. Не само е възможно, но е много вероятно. — И продължи съвсем съкрушен: — Много егоистично от моя страна, но тъй като излизам в пенсия само след два месеца, в момента си мисля единствено: не можеше ли всичко това да почака, докато се махна?
— Разбирам ви много добре. — Китъринг с мъка сдържаше нетърпението си. — Но неумолимият факт е, че вие и аз сме ангажирани с цялата работа. Очевидно и двамата разполагаме с различни сведения и колкото по-бързо ги обменим, толкова по-добре за нас.
— Съгласен съм — примири се Армандо. — Откъде да започнем?
— Нека аз пръв да говоря. Известно е, че голяма сума пари, поне десет хиляди долара в брой, може би и повече, са излезли от вашата банка в услуга на похитителите.
Директорът кимна мрачно.
— Като обединим вашата и моята информация, ще се получи много по-голяма сума. — Но изведнъж млъкна. — Ако ви помогна с някои подробности, необходимо ли е да цитирате името ми?
— Може би не. — Китъринг обмисляше. — Има една формулировка: „източник, пожелал да остане анонимен“. Ако предпочитате, можем да разговаряме на тази база.
— Бих предпочел. — Армандо помълча, събирайки мислите си. — В тази банка са сметките на няколко делегации в ООН. Няма да се впускам в повече подробности, но ще добавя, че поддържаме тесни връзки с определени страни, затова и сградата ни е в удобна близост с ООН. Сметките са под разпореждане на различни хора и един от тях бе мистър Салавери.