Шумът на стъпки отвън я накара бързо да прибере листчето в сутиена си, по липса на друго място. Тефтерчето и химикалката пъхна под тънкия дюшек на леглото.
Появиха се Мигел, Густаво и Рамон с апаратура, твърде добре позната на Джесика.
— О, не! — викна тя на Мигел. — Не си губете времето да правите това. Отказвам да ви съдействам с какъвто и да е запис.
Мигел не й обърна внимание. Той съвсем спокойно инсталира камерата върху триножника и нагласи прожектора, който включи към един кабел. Кабелът излизаше през вратата навън, откъдето се чуваше звукът на задействания генератор. Само след миг трите клетки бяха силно осветени, а прожекторът бе насочен към празен стол точно срещу обектива. Все така бавно Мигел се отправи към клетката на Джесика и каза с леден и твърд глас:
— Ще правиш точно каквото ти казвам и когато ти наредя, кучко! — Той й подаде трите изписани на ръка страници. — Ще прочетеш точно това и нито дума повече, без да променяш каквото и да е в него.
Джесика взе страниците, прочете ги набързо и ги скъса на малки парченца, които изхвърли през бамбуковата решетка.
— Казах, че няма да го направя за нищо на света. Мигел не реагира, а само погледна към Густаво, който чакаше наблизо. Кимна му.
— Вземи момчето.
Решимостта на Джесика отстъпи пред тръпка на страх. Тя видя как Густаво отключи катинара, влезе в клетката на Ники, хвана го за рамото и като изви ръката му, го изблъска навън точно пред килията на Джесика. Видимо изплашен, Ники не каза нищо. Разтреперана, вече изпотена, Джесика строго попита двамата мъже:
— Какво ще правите? Никой не й отговори.
Рамон донесе стола, използван обикновено от въоръжените пазачи. Густаво бутна Ники да седне и двамата мъже го завързаха с въже. Густаво съблече ризата му наполовина, оголвайки слабите му гърди. Междувременно Рамон бе запалил цигара.
Предчувствайки какво се готви, Джесика викна към Мигел:
— Чакайте, може би действах прибързано. Моля ви, почакайте! Нека да поговорим!
Мигел не каза нищо. Наведе се, вдигна няколко от парченцата, хвърлени от Джесика.
— Това бяха три страници. За щастие, предполагах, че ще направиш такава глупост, и ти дадох само копието. Но цифрата три си остава. — Той даде знак на Рамон с три пръста: — Изгори го три пъти добре.
Рамон разпали огънчето на цигарата си, извади я от устата и с рязко движение заби горящия й край в гърдите на Ники. За миг момчето бе така стъписано, че не издаде звук. После изпищя от силната болка.
Джесика също пищеше — диво, безумно — и със сълзи на очи се молеше изтезанието да спре, уверявайки Мигел, че ще направи всичко, което той иска. В третата клетка Ангъс блъскаше решетката и също крещеше. Думите му се сляха с общата врява и почти не се чуваха.
Рамон слушаше и гледаше с иронична усмивка. Дръпна отново от цигарата си няколко пъти да засили огънчето. Когато краят й отново почервеня, той го притисна втори път върху гърдите на Ники. Писъците на момчето станаха неистови, докато Рамон потрети процедурата. Миризмата на изгоряла плът се вплете сякаш в писъците на момчето и отчаяните ридания на майка му.
Мигел остана напълно безразличен към всичко наоколо. Той изчака, докато врявата постихна, и нареди на Джесика:
— Ще седнеш пред камерата и ще говориш, като ти дам знак. Написал съм на картони всичко, което трябва да кажеш. Ще четеш текста от тях. Ще повтаряш дума по дума каквото е написано. Ясно ли е?
— Да — покорно отвърна Джесика, — ясно ми е. Като чу колко е прегракнала, Мигел каза на Густаво да й донесе вода.
— Аз не искам… Ники има нужда… от грижи за раните си. Сокоро знае…
— Млък! — скара й се Мигел. — Ако продължаваш да ни ядосваш, момчето пак ще си изпати. Ще стои така, а ти ще се подчиняваш! — Той изгледа свирепо Ники, който тихичко плачеше. — И ти млъквай! — После се обърна към Рамон: — Рамон, дръж „ръжена“ горещ.
— Да, шефе — кимна Рамон и всмукна отново да разпали цигарата си.
Джесика затвори очи. Ето какво им бе навлякла нейната съпротива. Може би някой ден Ники ще й прости. За да го предпази от нови страдания, тя щеше да изпълнява всичко, каквото й кажат, без грешка. Но точно тогава я осени една мисъл.
Кроф бе предчувствал, че някой ден може да го отвлекат и да го накарат да прави подобен запис. Но ето че това се бе случило с нея, макар никой от двамата да не го бе подозирал. Сега се мъчеше да си спомни онези сигнали… Защото Кроф неизбежно щеше да види записа.