През тринайсетте дни, изминали от отвличането, Крофърд Слоун не бе престанал да работи, макар понякога да личеше, че е само телом там, а сърцето и умът му са другаде. Днес изглеждаше още по-изтерзан, с уморени очи и видими бръчки. Разговаряше с една журналистка и един продуцент, когато се появи Партридж.
— Аз ли ти трябвам, Хари? — И когато Партридж му кимна, помоли другите двама: — Имате ли нещо против да довършим по-късно? — После предложи с жест на Партридж да седне.
— Изглеждаш много сериозен. Лоши вести ли има?
— Боя се, че да. Установихме, че твоите хора са вън от страната. Държат ги като пленници в Перу.
Слоун се отпусна напред с лакти върху бюрото си, прекара длан през лицето си и едва тогава отговори:
— Очаквах нещо подобно… По-точно, боях се. Знаеш ли кой ги държи в плен?
— Предполагаме, че е „Сендеро Луминосо“.
— О, господи! Тези фанатици!
— Утре сутринта заминавам за Лима, Кроф.
— Ще дойда с теб! Партридж поклати глава.
— И двамата знаем, че това е невъзможно. А и компанията няма да позволи.
Слоун въздъхна, но не възрази.
— Имаш ли представа какво искат ония лешояди от „Сендеро“? — попита той.
— Още не, но съм сигурен, че скоро ще разберем. — След известно мълчание Партридж продължи: — Свикал съм съвещание на групата в пет часа. Мислех, че ще искаш да присъстваш. След това ще останем да работим през нощта. — И той разказа набързо какво се бе случило през деня, обявявайки и намерението си да предаде в новините цялата получена информация.
— Благодаря ти. Ще дойда на съвещанието — каза Слоун и преди Партридж да си тръгне, го попита: — Имаш ли няколко минути?
Партридж се поколеба. Чакаше го работа, а времето течеше, но долови у другия силно желание да поговорят. И вдигна рамене.
— Добре, мога да остана няколко минути. Слоун мълчеше и търсеше подходящите думи.
— Не знам точно как да ти го кажа, а и дали изобщо би трябвало… — неловко започна той. — Но в такива моменти си мисля какво ли не. — Партридж търпеливо, но и озадачено го изчака да продължи. — Както и да е, Хари, чудех се какво изпитваш към Джесика. Нали бяхте толкова близки преди много, много години…
Това било значи! Мисълта тайно го е измъчвала през цялото време. Партридж започна, подбирайки внимателно думите си, защото съзнаваше, че моментът е много важен:
— Да, много се тревожа за Джесика, донякъде и защото бяхме близки, както казваш, навремето. Но безпокойството ми е главно заради приятелството с теб, чиято съпруга е тя. Колкото до онова, което е било някога между Джесика и мен, то свърши в деня, когато се оженихте.
— Казвам ти го сега заради случилото се, но всъщност съм си го мислил много пъти през всичкото това време.
— Предполагах, Кроф. И много пъти аз също съм искал да ти кажа това, което току-що чу. Както и че никога не съм ти завиждал, че се ожени за Джесика и направи кариера като водещ. Нямах никаква причина да ти завиждам. Но все ми се струваше, че и да ти го кажех, нямаше да ми повярваш.
— Сигурно си прав — каза Слоун и замълча, мислейки. — Но ако те интересува, Хари, да знаеш, че сега ти вярвам.
Партридж кимна. Казаха си достатъчно много, а и той трябваше вече да върви. На вратата се обърна.
— Чудо ще направя, като стигна в Лима, Кроф. Ще видиш.
Още като влизаше в кабинета на Слоун, Партридж забеляза отсъствието на агента от ФБР Отис Хавилок, който им се натрапваше през последната седмица. И докато съобщаваше на Чък Инсън за спешното съвещание малко по-късно, го попита къде е отишло ченгето.
— Още е наоколо — отвърна програмният директор на информационния бюлетин. — Но може би е тръгнал по други следи.
— Знаеш ли дали ще се върне днес?
— Нямам представа.
Партридж се надяваше служителят на ФБР да си гледа работата другаде до края на деня. Така по-лесно щяха да запазят само помежду си намеренията си за тази вечер и плановете на Партридж за утре. Защото, ако в петък подочуеше нещо за оживление в Информационния отдел на Си Би Ей, ФБР вероятно щеше да иска да разбере какво става и нямаше да могат да запазят информацията си до вечерната емисия. Но дотогава Партридж щеше да е в Перу и някой друг щеше да поеме отговорността. Така или иначе, той реши, че контактите с ФБР щяха да бъдат още един елемент в плановете за следващите два дни.
На съвещанието в пет часа имаше много присъстващи. Лес Чипингъм и Крофърд Слоун също бяха там. Чък Инсън остана само петнайсет минути и си тръгна, за да подготви първата емисия на вечерните новини, но на негово място дойде един продуцент от „подковата“. Партридж седеше на председателското място, а до него бе Рита Ейбръмс Айрис Евърли пристигна няколко минути по-късно, след като бе приготвила кратка подборка от новини около отвличането за вечерната емисия, но без да включва най-новите факти от деня. Там беше и Теди Купър, след като бе прекарал целия ден с временно назначените млади журналисти, обикалящи все още безрезултатно редакциите на местните вестници. Пристигнаха и Мин Ван Кан, и продуцентът Норман Йейгър, и Карл Оуънс. Новият член на групата бе Дон Китъринг. Джонатан Мони бе неизменно с него и го представиха на някои от присъстващите. За всеки случай бяха дошли и хора от помощния персонал.