Всеки делничен ден, около час преди времето за вечерните новини, един от главните редактори напускаше мястото си край „подковата“ и слизаше пет етажа по-надолу да ръководи работата в Апаратната. Там той влизаше в ролята на диригент и ръкомахайки, даваше нареждания на висок глас, докато следеше на мониторите целия постъпващ материал за вечерните новини, нареждаше къде да се прави допълнителен монтаж и постоянно осведомяваше колегите си горе кои от очакваните информации вече са постъпили и какво е качеството на всяка от тях на пръв поглед.
В Апаратната всичко пристигаше винаги спешно и в последния момент. И редактори, и кореспонденти, и репортери в телевизионното поприще имаха навика да дообработват и доизглаждат материалите си до последния момент, та повечето от тях идваха в трийсетте минути преди емисията или дори след като тя беше започнала. Случваше се първата част на една кореспонденция да минава през видеомагнетофона и направо да се излъчва, а втората част още да постъпва в друг апарат. В такива моменти се разчиташе изцяло на ловкостта на операторите, напрегнати и плувнали в пот.
Най-често като че ли дежуреше Уил Казазис, роден в Бруклин и наследил темперамента на родителите си гърци. Неговата емоционалност се оказа подходяща за работата му, още повече, че никога не губеше контрол над себе си. Той се случи на смяна и когато пристигна репортажът от „Форт Уърт“ в Далас — най-напред видеоматериалът на Мин Ван Кан в суров вид, после звукозаписът на Хари Партридж и накрая самият той в едър план.
Беше 18,48 и оставаха още десет минути новини. Току-що ги бяха прекъснали за поредната реклама.
Казазис се обърна към оператора, който бе приел материала:
— Бързо го синхронизирай. Сложи целия текст на Партридж и най-хубавото от видеоматериала. Имам ти пълно доверие. Хайде, действай!
Чрез един от помощниците си Казазис бе уведомил „подковата“, че от Далас вече предават. На свой ред Чък Инсън се осведоми по телефона от студиото:
— Как е?
— Фантастично! Прекрасно! Точно каквото може да се очаква от Хари и Мин.
Тъй като нямаше време сам да гледа материала и вярваше безрезервно на Казазис, Инсън разпореди:
— Пускаме го след тази реклама. Имай готовност.
Оставаше по-малко от минута, а операторът, изпотен въпреки климатичната инсталация, продължаваше да сглобява трескаво картина, репортерски текст и звукови ефекти.
Нареждането на Инсън беше повторено на водещия и на репортера до него, който вече му пишеше въвеждането и подаде листчето на Крофърд Слоун; на свой ред той му хвърли един поглед, смени набързо една-две думи и кимна за благодарност. Миг след това на монитора пред водещия, където се изписваха началните думи на всяка следваща новина, се появи встъплението на репортажа от Далас. В Апаратната режисьорът броеше секундите до края на рекламата:
— Десет… Пет… четири… две…
При сигнала, даден с ръка, Слоун започна със сериозно изражение: „В началото на емисията ви съобщихме, че близо до Далас във въздуха са се сблъскали пътнически самолет на компанията «Мъскегон Еърлайнс» и един частен самолет. Частният самолет се е разбил. Всички са загинали. Еърбусът, обхванат от пламъци, успя преди няколко минути да извърши аварийно кацане на далаското летище «Форт Уърт». Има много загинали. Ето какво предаде току-що оттам кореспондентът на Си Би Ей — Хари Партридж.“
Неистовото монтиране на материала в Апаратната бе завършило само няколко секунди преди това. На мониторите в цялата сграда и на милиони телевизионни екрани в Източните и Среднозападните щати, както и оттатък границата с Канада, се появи страховито приближаващ се еърбус в пламъци, на чийто фон се разнесе гласът на Партридж: „В една отдавнашна война пилотите наричаха…“
Изключителният репортаж заедно с видеоматериала успя да влезе като последната новина в първата емисия на централния вечерен информационен бюлетин.
Малко по-късно щеше да бъде включен и във втората емисия. Както обикновено, щяха да го препредадат и телевизионните филиали в Източните щати, които не излъчват първата емисия, почти всички в Средния запад, а повечето западни телевизии щяха да направят запис на втората емисия за по-късните си новини. Репортажът на Партридж щеше да бъде, разбира се, новина номер едно и във втората вечерна информационна емисия на Си Би Ей. И макар че конкурентните телевизии сигурно вече бяха осигурили за по-късните си емисии собствени снимки от мястото на събитието, но след самото събитие, видеоматериалът на Си Би Ей, заснет по време на събитието, си оставаше единствен за цял свят и щеше да бъде многократно повтарян през следващите дни.