Партридж започна с изложение за развоя на събитията през деня, съобщи за намеренията си да замине за Перу рано на другата сутрин и обяви решението сряда вечер да бъдат излъчени всички известни до този момент сведения.
Рита Ейбръмс бе прожектирала още преди това силуетното интервю на Алберто Годой и бе видяла записа на интервюто на Дон Китъринг с директора на банката „Американ Амазонас“ — Емилио Армандо, който бе пристигнал тъкмо навреме, малко преди съвещанието. Беше ентусиазирана и от двата записа. След това тримата с Партридж и Китъринг имаха кратка дискусия, на която решиха да не излъчват кадъра с лицето на Годой, а да запазят първоначалното споразумение с него, тъй като той не е знаел технически какво прави, разкривайки самоличността си пред камерата.
Всички присъстващи на съвещанието бяха съгласни, че времето в ефир, отделено за редакция „Новини“, могат да посветят на историята с отвличането, без да се консултират с програмното ръководство на компанията. Рубриката „Анализи“ се излъчваше в девет часа петък вечер и неин продуцент бе Норман Йейгър. Чипингъм реши в себе си да не докладва веднага на Маргот Лойд-Мейсън за това решение, а да я уведоми по някое време на следващия ден.
След това минаха на други въпроси. Партридж обяви, че Мин Ван Кан и Кен О’Хара, тонтехникът, с когото бяха работили на „Форт Уърт“, Далас, преди две седмици, щяха да го придружат в Перу.
Рита се обърна към Чипингъм:
— Лес, кореспондентското бюро чартира един „Лиърджет“ за Хари и другите, който ще излети от „Титърбъроу“ в шест часа утре сутринта. Трябва ми окей от теб.
— Сигурна ли си… — поколеба се Чипингъм, пресмятайки допълнителните разходи, които щяха да са необходими — че няма да стане с редовен полет? — Но като улови стоманения поглед на Крофърд Слоун, вперен в него, реши и кратко отвърна: — Имаш го.
Уточнено бе Рита да остане в Ню Йорк, за да следи хода на съобщението в петък вечер, както и едночасовото предаване „Анализи“, а след това, през нощта, да последва Партридж и другите в Лима. Мястото на Хари като ръководител на операциите на групата в Ню Йорк щеше да заеме Дон Китъринг, а неговите задължения на икономически кореспондент да поеме асистентът му.
Партридж изрично предупреди, че нито в емисията на новините, нито в „Анализи“ след това, където той щеше неколкократно да се появява, не бива да има и намек дори за пребиваването му в Перу. Нещо повече, трябваше да се създаде впечатлението, че той предава „на живо“, без разбира се, да се правят каквито и да е фалшификации.
В качеството си на президент Чипингъм обобщи:
— И нека не правим и не казваме нищо, което да издаде предварително сведенията ни и да лиши Хари от двайсет и четирите часа преднина, така необходими му в момента. Помнете преди всичко, че са заложени няколко човешки живота… — И поглеждайки към Крофърд Слоун, добави: — … на хора, които са ни близки и имат голямо значение.
За по-голяма сигурност бе решено през следващите два дни пред студията и апаратните, където щяха да се подготвят двете предавания, да бъдат поставени пазачи, допускащи вътре само хората по списък, изготвен лично от Рита. Освен това обичайните видеовръзки с останалите работни места щяха да бъдат прекъснати, така че никой друг от екипите да не следи на монитора си какво става вътре. Едва в петък през деня периодически щяха да бъдат пускани съобщения за зрителите, че във вечерния информационен бюлетин и в „Анализи“ ще бъдат разкрити нови подробности около отвличането на тримата Слоун. Същата информация щеше да се подава и на другите телевизионни мрежи, както и на печата, без да им се разкриват повече подробности. Накрая Партридж попита:
— Има ли още нещо за уточняване, или да се залавяме за работа?
— Само една малка подробност — обади се Рита с леко закачлив глас. — Лес, моля те да се съгласиш да наемем един „Лиър“ и за в петък през нощта, когато е мой ред да отлетя за Перу. Ще взема със себе си и един монтажист, Боб Уотсън, с цялата му апаратура. Освен това ще нося и много пари.