Партридж погледна най-напред готовия брой. Корицата бе заета от цветна снимка на висока сграда в центъра с плосък покрив. Върху покрива имаше видими следи от експлозия. В центъра на снимката бе тялото на жена, паднала по гръб. Изглеждаше млада, а чертите на лицето й, които все още можеха да се различат, издаваха, че е била красива. Коремната й част бе разкъсана и кървавите вътрешности бяха излезли. Колкото и да бе свикнал с подобни гледки, Хари потрепера.
— Ще ти спестя писаното вътре, Хари. На отсрещната страна на улицата бизнесмени имали съвещание. „Сендеро Луминосо“, чийто активист била жената, решили да взривят сградата със съвещанието. За щастие на бизнесмените, но не и на жената, взривното устройство било саморъчно направено и експлодирало преждевременно.
Партридж погледна пак снимката и отмести очи.
— Разбирам, че „Сендеро“ се активизирали в Лима.
— Невероятно много. Техните хора се движат навсякъде съвсем свободно и тази несполучлива акция е едно изключение. В повечето случаи успяват. Остави това, ами погледни корицата ми за следващата седмица.
Снимката бе почти порнографска. Стройно младо момиче, на около деветнайсет, по почти символични бикини, се бе излегнало на копринена възглавница, отметнало назад глава с разпилени руси коси, леко разтворени устни и премрежени очи. Позата на тялото й бе твърде предизвикателна.
— Животът все пак продължава и той винаги има две страни, дори и в Перу — обясни собственикът на списанието. — Точно затова сега ще поръчам най-напред вечерята, Хари, за да осигуря продължителността и на твоя живот.
Блюдата бяха по италианска рецепта и превъзходни на вкус, а обслужването — безупречно. Към края на вечерята Семинарно се облегна назад в стола си.
— Трябва да имаше предвид, че „Сендеро Луминосо“ вероятно знаят за твоето присъствие тук, защото шпионите им са навсякъде. Но дори и да не знаят още, скоро ще научат, най-малкото след явяването ти по Си Би Ей утре, което ще бъде препредадено по цял свят. Така че веднага трябва да се снабдиш с телохранител, особено ако излизаш нощем.
— Вече имам един кандидат — усмихна се Хари. Фернандес Пабур бе настоял да го вземе от хотела с кола и да го докара дотук. Заедно с тях във форда пътуваше и мълчалив мускулест мъж, който приличаше на боксьор тежка категория. Ако се съдеше по издутото му яке, беше въоръжен. Като стигнаха пред ресторанта, този мъж слезе пръв, а Фернандес и Партридж останаха в колата, докато им даде сигнал да се появят. Партридж не зададе никакъв въпрос, но Фернандес му каза: „Ще те чакаме след вечеря.“
— Добре — каза Семинарно, — твоят човек знае какво прави. А ти носиш ли оръжие?
Партридж поклати глава.
— Трябва. Много от нас го правят. А както ни съветва „Американ експрес“: „Не излизайте от къщи без пистолет!“ И още нещо, Хари, не отивай в Аякучо, крепостта на „Сендеро“. Те ще разберат, че си там, и може да се окаже, че си се самоубил.
— В един момент ще се наложи и дотам да стигна.
— Искаш да кажеш, ако аз или другите ти помощници научим къде са твоите приятели ли? В такъв случай ще трябва да действаш изненадващо: бързо да пристигнеш и още по-бързо да изчезнеш. Няма друг начин, освен да използваш чартърен самолет. Има тук пилоти, които биха се съгласили, ако им платиш достатъчно за риска.
Когато свършиха разговора си, повечето клиенти на ресторанта се бяха разотишли и скоро щяха да затворят заведението. Фернандес и телохранителят чакаха вън.
В микробуса на път за хотела Партридж попита Фернандес:
— Можеш ли да ме снабдиш с пистолет?
— Разбира се. Някакви предпочитания?
Партридж се замисли. Поради естеството на работата си имаше известни познания за пистолетите и умееше да си служи с тях.
— Предпочитам деветмилиметров браунинг, но със заглушител.
— Утре ще го имаш. Впрочем какви са плановете ти за утре, ако мога да знам?
— Също като днес. Ще се срещам с още хора — отвърна Партридж, а мислено си каза: „И с още повече вдругиден… докато открия нещо.“
3
Петък беше напрегнат ден в седалището на Си Би Ей в Ню Йорк. Част от работата беше предварително планирана, но много повече неща бяха непредвидени. Както обикновено, телевизионното предаване започваше в шест часа сутринта с „Журнал изгрев“. В програмата наред с рекламите се излъчваше и предварително съобщение за вечерния информационен бюлетин. То щеше да се повтаря през целия ден. Съобщението представляваше запис, направен от Хари Партридж пред камерата и със звук.