Дълбоко някъде в съзнанието на Чипингъм се таеше въпросът: „Наистина ли водим този разговор? Да се смея ли, или да плача?“
— Дръж ме в течение — каза накрая Маргот — и ако има някаква промяна, особено ще се отнася до Перу, искам да узная веднага, а не на следващия ден.
Чипингъм чу щракване и връзката бе прекъсната.
В елегантния си кабинет в „Стоунхендж“ Маргот Лойд-Мейсън се замисли. Рядко й се случваше да не знае как точно да постъпи в ситуация като тази. Дали да телефонира на председателя на „Глобаник“ Тио Елиът, или не? Тя си спомни предупреждението му във връзка с Перу, направено на срещата в клуба „Фордли Кей“: „Не искам нищо да накърни все още деликатните ни отношения… и да осуети начинанието, което може да се окаже сделката на века.“ Но в края на краищата реши, че трябва да го уведоми. По-добре да чуе новините от нея, отколкото от някоя информационна емисия.
Реакцията на Елиът бе удивително спокойна.
— Е, щом похитителите са партизани от „Сияйната пътека“, няма начин да не се съобщи. Да не забравяме, че перуанското правителство в никакъв случай не може да е ангажирано, защото то и „Сияйната пътека“ са смъртни врагове. Нека твоите хора в телевизията да подчертаят това.
— Ще се погрижа да го направят — отговори Маргот.
— Могат да направят и нещо повече — продължи Тио Елиът. — Събитията ни предоставят прекрасната възможност да изкараме още по-добро перуанското правителство и Си Би Ей трябва да се възползва от нея.
— Как точно? — озадачи се Маргот.
— Ами перуанското правителство несъмнено ще положи всички усилия да открие отвлечените американци и да ги освободи, дори ако трябва да използва армията и полицията си. Междувременно ние трябва да им помогнем, като изразим доверието си в тях и ги представим в по-благоприятна светлина по телевизията. Тогава ще мога да се обадя на президента Кастанеда, когото познавам лично, и да му кажа: „Ето, ние говорим само добро за вас и вашето правителство“, което ще ни бъде от полза, щом се стигне до сключването на сделката между „Глобаник Файнаншъл“ и Перу. Дори Маргот се поколеба.
— Не съм сигурна, че имам право да се намесвам чак дотам, Тио.
— Тогава бъди сигурна! Знам какво мислиш: че манипулираме новините. Да, но когато нещо е от особено голямо значение за нас, имаме право! — Председателят на „Глобаник“ повиши глас: — Исусе Христе, та нали ние сме притежатели на проклетата телевизия! Защо да не можем от време на време да се възползваме от този факт? А ти напомни на твоите журналисти, че и телевизията е бизнес, който трябва да е конкурентноспособен и да носи печалба. С част от която впрочем се плащат фантастичните им заплати — независимо дали им харесва, или не. А ако не им харесва, имат един-единствен избор: вън!
— Слушам те, Тио — каза Маргот. Докато си водеше междувременно бележки, тя бе решила да възприеме тактика на три степени.
Най-напред щеше да телефонира на Чипингъм и да изиска в новините изрично да бъде подчертано незаангажираността на правителството в отвличането, точно както препоръча Тио. След това самата тя, като президент на Си Би Ей, ще се свърже с Държавния департамент на САЩ и ще настоява за незабавен натиск върху Перу да направи всичко необходимо, включително използването на армията и полицията, за намиране и спасяване на тримата Слоун. И най-сетне: за съдействието на перуанското правителство Си Би Ей ще съобщава при всяка възможност. Едновременно с това информационните емисии ще поддържат постоянен положителен отзвук за всички усилия, които се правят.
Сигурна беше, че ще срещне трудности и възражения, но по един въпрос нямаше място за две мнения: отношенията й с Тио Елиът и лоялността й към „Глобаник“ бяха от първостепенно значение и над всичко.
Лес Чипингъм вече беше свикнал с прищевките на Маргот, затова не му направи впечатление, когато тя му телефонира веднага след поредния им разговор. Причината за това обаче го смути, тъй като тя означаваше пряка намеса на корпорацията в съдържанието на новините — нещо, което рядко се случваше с телевизиите и никога не се отнасяше до важна новина. За щастие, в този случай имаше с какво да я успокои.
— Всички знаем, че перуанското правителство не е замесено в отвличането — каза президентът на Си Би Ей. — Убеден съм, че това ще бъде очевидно от новините ни тази вечер.
— Искам да е повече от очевидно. Искам недвусмислена декларация.
Чипингъм се поколеба, знаейки, че трябва да защитава твърдо независимостта на Информационния отдел, но съзнавайки същевременно до каква степен лично той е зависим от Маргот.