— Нека да погледна текстовете — каза й той. — Ще ти се обадя след петнайсет минути.
— Но не повече.
След десет минути Чипингъм й телефонира:
— Предполагам, че ще те зарадвам. Преди да замине за Перу, Хари Партридж е написал нещо, което ще бъде излъчено в новините довечера: „От много години правителството на Перу и «Сендеро Луминосо» са непримирими врагове и целта на всеки от тях е да унищожи другия. Както бе заявил президентът Кастанеда: «Докато „Сендеро“ съществува, Перу е в опасност. Тези престъпници са като нож, забит в ребрата ми.»“ Последните му думи ще бъдат придружени от архивен кадър със самия него и автентичен звук. — Гласът на Чипингъм издаваше облекчение и лек хумор. — Изглежда, Хари е отгатнал мислите ти, Маргот. Надявам се, че си доволна.
— Засега да. Прочети ми го пак. Искам да го запиша.
След телефонния разговор Маргот извика секретарката и й продиктува послание до Тио Елиът, в което записаните току-що думи на Хари Партридж бяха предшествани от лична бележка.
„Тио, след като разговарях с теб, взех мерки в централния вечерен осведомителен бюлетин да фигурират думите: «Правителството на Перу…»“
Допълвайки от свое име, че президентът Кастанеда лично ще се появи на екрана, Маргот завършваше с благодарност към Тио за идеята и помощта.
Писмото трябваше да бъде предадено на ръка в „Глобаник Индъстрийс“ от специален пратеник.
Следващият телефонен разговор на Маргот бе с Вашингтон и лично с държавния секретар.
През целия ден до началото на информационната емисия на Си Би Ей в 18,30 в петък мерките за сигурност бяха засилени и не позволиха на никакви външни лица да получат достъп до извънредната информация, която будеше любопитството и на зрители, и на конкуренти. Журналисти от другите телевизионни компании, радиостанции, информационни служби и вестници непрекъснато звъняха на приятели и познати в Си Би Ей, опитвайки се — било направо, било чрез заобикалки — да измъкнат някакви сведения за онова, което предстоеше. Но когато новината излезе в ефир и по цял свят започнаха да я записват и повтарят, Си Би Ей винаги биваше цитирана като първоизточник.
Програмите на другите телевизии бяха набързо преработвани, а вестниците промениха макетите на първите страници на нощните си броеве. Всички големи средства за масова информация вдигнаха на крак редовните си кореспонденти и стрингери в Перу, изпращайки набързо специални екипи от репортери, оператори и тонтехници на мястото на събитието.
И в разгара на всичко това дойде най-новото развитие.
Дон Китъринг, който ръководеше сега „групата за бързо реагиране“, го прие малко преди двайсет и два часа, когато наближаваше краят на специалната актуална едночасова програма. Съобщи му го Норман Йейгър по телефона, докато траеше една от рекламите. Йейгър изпълняваше сега функциите на старши продуцент на мястото на Рита Ейбръмс, която час по-рано бе тръгнала за Титърбъроу да вземе самолета за Перу.
— Дон, налага се спешно съвещание на групата веднага след като свършим.
— Случило ли се е нещо, Норм? Нещо „горещо“ ли има?
— Горещо като пъкъла. Току-що ми се обади Лес. В „Стоунхендж“ са получили исканията на похитителите заедно с видеозапис на Джесика Слоун.
4
Най-напред пуснаха видеозаписа на Джесика. Беше 22,30 в петък. В малката прожекционна зала, използвана обикновено от висшестоящите началници, седяха десет души: Лес Чипингъм и Крофърд Слоун, Дон Китъринг, Норм Йейгър, Карл Оуънс и Айрис Евърли от „групата за бързо реагиране“, Маргот Лойд-Мейсън, дошла направо от седалището на корпорацията в „Стоунхендж“, един от вицепрезидентите, Том Нортандра, и Ъруин Брейсбридж, президент на телекомуникационния отдел на Си Би Ей. Там беше и специалният агент на ФБР, Отис Хавилок.
Около три часа по-рано във фоайето на „Стоунхендж“ бе пристигнал малък пакет, адресиран до президента на Си Би Ей. След обичайната проверка за сигурност пратката бе качена на етажа на Маргот Лойд-Мейсън, където обикновено чакаше неотворена до понеделник сутринта. Случи се обаче така, че Нортандра, чийто просторен кабинет бе непосредствено до този на Маргот, бе останал да работи до по-късно тази вечер заедно с двете си секретарки. Пакетът бе предаден на една от тях и тя го отвори. Разбирайки, че е нещо важно, тя съобщи на Нортандра, а той телефонира на Маргот в хотел „Уолдорф Астория“, където тя бе поканена на прием в чест на президента на Франция.
Маргот напусна приема и веднага се върна в Стоунхендж, където заедно с Нортандра и извикания набързо Брейсбридж изгледа видеокасетата и прочете приложения документ. Незабавно реши, че трябва да уведоми Информационния отдел на Си Би Ей, и свика съвещанието там.