— Извинете ме, че се намесвам — каза Йейгър, но едва ли бихме заблудили някого, особено ония от „Сендеро Луминосо“. Дълго време съм проучвал какво представляват тези хора и трябва да ви кажа, че независимо от всичко друго не са глупави, напротив, твърде проницателни са. И очевидно имат достатъчно сведения за нашата работа, като например това, че вечерният осведомителен бюлетин има две емисии, както и че нямаме публика за новините в събота и неделя, и не случайно тези дни не ги интересуват.
— Тогава какво предлагате?
— Да оставите новинарите да подготвят най-подходящия отговор. Той изисква да се пипа много фино, а не някой да изтърси нещо от рода на „смешни условия“, Маргот. Журналистите от Си Би Ей са отлично подготвени, вещи в тънкостите и имат широки познания в политическата обстановка… — Йейгър изведнъж млъкна по знак на Чипингъм.
— По принцип съм съгласен с Норман — намеси се президентът — и тъй като аз отговарям за новините, ще дам зелена улица на нашите екипи да решат какъв да бъде отговорът именно защото ние сме най-добре осведомени, познаваме почвата, установили сме някои връзки, а и един от най-добрите ни кореспонденти, Хари Партридж, вече се намира в Перу и трябва да поискаме неговото мнение.
— Вие може да искате консултации и фино пипане — тросна се Маргот, почервеняла от дързостта на Йейгър да цитира нейното „смешни условия“. — Но тук става дума за интересите на корпорацията и решаващ глас в случая има нейното ръководство.
— Не! По дяволите! Не! — Думите бяха едновременно вик и стон. Всички глави се обърнаха в посоката, от която те идваха. Изрекъл ги бе Крофърд Слоун, който вече не седеше като вцепенен, а се бе изправил, с пламнал поглед и зачервено лице. Като заговори отново, гласът му трепереше и на моменти се губеше: — Корпорацията ни стои настрани от това! Норман е прав за опасността да бъде изтърсено нещо неподходящо, на каквото току-що станахме свидетели, именно защото бизнесмените нямат нито опит, нито знания в областта на телевизонните новини. Освен това ние вече чухме решението на корпорацията и доколкото си спомням, то гласеше: „Не приемаме условията, не можем да спрем новините си за цяла седмица.“ Нужно ли беше да ни казвате това? Нима ние, които правим новините — да, всички ние, включително и аз, — не го знаем най-добре? Или може би искате лично да го чуете, мисис Лойд-Мейсън. Ето, слушайте: знам, че не можем да спрем новините и да предоставим времето им за цяла седмица на „Сендеро Луминосо“. Бог да ми е на помощ! Приемам. Имате свидетели. — Слоун помълча, преглътна и продължи: — Единственото, което можем да направим в тази телевизионна компания, е да вложим цялото си умение и професионализъм в печеленето на време. Засега най-необходимото ни нещо е времето. Времето и Хари Партридж, който е единствената ми надежда да прибера семейството си у дома.
Слоун млъкна, но не седна.
Брейсбридж изпревари реакцията на другите и възприе помирителен тон:
— В такива моменти за всички е трудно. Развълнувани сме, напрегнати, губим самообладание. Всичко, което бе казано тази вечер, можеше да се изрази по-вежливо. — На това място той се обърна към президентката: — И все пак аз смятам, Маргот, че изложената пред теб позиция заслужава да бъде обмислена, особено като имаш предвид — което потвърди и Кроф, — че твоето окончателно решение се посреща с разбиране. По този въпрос няма две мнения.
Получила възможност да излезе с достойнство от създалата се ситуация, Маргот се поколеба и се съгласи.
— Много добре — каза тя и нареди на Чипингъм: — Можеш да взимаш решение за временен стратегически отговор на горната база.
— Благодаря — отвърна президентът на Информационния отдел. — Нека само да си изясним едно нещо.
— Какво е то?
— Окончателното решение, което взехме, ще остане засега поверително.
— Нямам нищо против. Но по-добре получи уверения в това и от останалите присъстващи. И ме дръж в течение на всичко.
Чипингъм се върна в кабинета си в 23,25. В 23,30 той получи телекс от Ройтер с източник Лима, Перу и съобщение за исканията на „Сендеро Луминосо“. Минути по-късно Асошиейтед прес предаде от Вашингтон по-подробно съобщение с пълния текст на документа: „Сияйното време настъпи!“ През следващите петнайсет минути компаниите Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес излъчиха кратки съобщения с кадри от записа на Джесика. Всички телевизионни компании обещаха да предадат пълните подробности в информационните си емисии на следващия ден. Си Ен Ен, която в момента предаваше информационния си бюлетин, просто вкара в него новината и по такъв начин изпревари всички останали. Чипингъм не се отметна от първоначалното си решение да не прекъсва програмата на Си Би Ей, а да предаде настъпилия развой на събитията като внимателно построена новина точно в полунощ в бюлетина, подготвян в момента.