— Какво ще стане? — запищя тя неистово. Видя, че Мигел бе внесъл в килията на Ники малка дървена масичка, докато Густаво и пазачът хванаха момчето и не му даваха да мръдне. — О, това не е честно, за Бога, пуснете го! — отново извика Джесика.
Сякаш изобщо не я бе чула, Сокоро се обърна към Ники:
— Ще ти бъдат отрязани два пръста от ръката.
Като чу това, Ники, и без това обезумял от страх, започна да пищи и да се бори, но напразно.
Сокоро продължи:
— Тези мъже ще го направят, колкото и да се съпротивляваш. Просто ще те боли повече, ако се дърпаш, затова мирувай!
Без да я слуша, Ники говореше нещо неразбрано, а очите му диво се въртяха на всички страни, докато продължаваше да се бори отчаяно да се освободи или поне някак си да издърпа ръцете си. Но всичко бе безуспешно.
Джесика нададе пронизителен вой.
— Недейте, недейте пръстите! Не разбирате ли, той свири на пиано! Това е животът му!
— Известно ми е! — Този път към нея се обърна Мигел с ехидна усмивка на лицето. — Чух мъжа ви да го казва по телевизията в отговор на някакъв въпрос. Като му изпратим тези пръсти, ще съжалява за думите си.
От другата страна на килията на Ники Ангъс блъскаше по решетките и също крещеше. Протегнал бе ръцете си.
— Вземете моите! Какво значение има? Защо да съсипвате целия живот на момчето?
— Какво значение имат два пръста на едно буржоазно копеле, когато шейсет хиляди перуански деца умират ежегодно, преди да са навършили пет години — изкрещя му в отговор Мигел, изкривил този път злобно лицето си.
— Но ние сме американци! — не му остана длъжен Ангъс. — Нямаме вина за това.
— Имате! Капиталистическата система, вашата система, която експлоатира хората, ги лишава от живот. Тя е виновна…
Статистиката на Мигел за детската смъртност бе цитат от Абимаел Гусман, основателя на „Сендеро Луминосо“. Мигел знаеше, че цифрата сигурно е преувеличена, но нямаше съмнение, че смъртността от недохранване сред децата в Перу е една от най-високите в света.
Нещата се развиха светкавично на фона на разменяните обвинения и обиди. Приближиха до Ники малката масичка, донесена от Густаво. Докато момчето продължаваше да се гърчи и да се дърпа, молейки през сълзи жално за пощада, Густаво постави насила малкото пръстче на дясната му ръка върху масата, свивайки надолу извън нея останалите четири. Рамон извади трионче. Хилейки се, той опита остротата му върху палеца си. После, доволен, пристъпи напред, постави острието върху втората става на пръстчето и с рязко движение натисна с месестата си длан триона към масата. Последва тъп звук, струя кръв и пронизителен писък от Ники; пръстът бе почти отделен, но не съвсем. Рамон отново вдигна триона и сряза останалата тъкан и плът докрай. Ники викаше отчаяно, вече от болка. Кръвта заля цялата маса и ръцете на мъжете, които държаха момчето. Те не й обърнаха внимание и повториха цялата процедура, този път с показалеца на момчето. Един удар на триона бе достатъчен. Пръстът се отдели и падна. Рукна още кръв.
Сокоро бе прибрала първия пръст в найлонова торбичка, където сложи сега и втория. Беше пребледняла, стискаше устни. Хвърли бърз поглед към Джесика, захлупила лице с ръцете си; тялото се разтърсваше от ридания.
Ники, почти в безсъзнание, пребледнял като пръст, бе паднал върху тясното легло, а писъците се бяха превърнали в стенания на агония. Докато Мигел, Роман и пазачът напускаха килията с окървавената маса, Сокоро каза на Густаво, комуто бе дала сигнал да чака:
— Изправи момчето, постави го да седне.
Докато Густаво изпълни нареждането й, Сокоро донесе съд с топла сапунена вода. Пое дясната ръка на Ники и грижливо изми чуканчетата на двата срязани пръста. Водата се обагри светлочервено от кръвта. После тя покри двете рани с по няколко парчета марля и здраво бинтова цялата ръка. Скоро кръвта проникна през марлята и превръзката, но очевидно кръвотечението намаляваше. Ники продължаваше да е в шок, цялото му тяло трепереше и нито помагаше, нито пречеше на онова, което правеха с него.
Мигел все още бе в колибата и Джесика се приближи до вратата на килията си.
— Моля ви, пуснете ме да отида при сина си, моля ви, моля ви, моля ви — извика му тя, обляна в сълзи.
Мигел поклати глава и каза с пренебрежение:
— Никаква майка за бъзливото хлапе! Така ще стане мъж.
— Той е повече мъж, отколкото ти ще бъдеш някога — чу се гласът на Ангъс, изпълнен с гняв и омраза; той също се бе приближил до вратата на килията си с лице към Мигел. Ангъс се опита да си спомни испанската псувня, която Ники му бе казал преди една седмица: — Ти си maldito hijo de puta! (Проклет кучи син!)
Ангъс си споми, че Ники му бе обяснил колко тежка обида е да споменеш името на майката в някоя испанска псувня. Бавно и тежко Мигел извърна глава. Погледна Ангъс с ледени и злобни очи, които не прощаваха. После, без да променя каменното изражение на лицето си, отново се обърна.