Густаво бе излязъл от килията на Ники точно когато бяха изречени думите на Ангъс и стана свидетел на реакцията на Мигел. Като поклати глава, той прошепна на Ангъс със своя недодялан английски:
— Стар човек, ти направил лоша грешка. Той няма забрави.
Часовете минаваха и Джесика все повече се тревожеше за психическото състояние на Ники. Беше се опитала да му говори, да се опита по някакъв начин, макар и само с думи, да го успокои, но безуспешно: не получи никакъв отговор. Повечето време Ники лежеше неподвижно, простенвайки от време на време. После изведнъж тялото му се разтърсваше в конвулсии няколко пъти и той надаваше остри писъци, след което започваше да трепери. Джесика бе сигурна, че прекъснатите нерви са причина за конвулсивните движения и съпровождащата ги болка. Доколкото виждаше, очите на Ники бяха отворени, но лицето му бе бледо.
— Само една думичка, Ники, миличък! Само една думичка! Моля те, кажи ми нещо, каквото и да е! — Но отговор не идваше. Джесика вече се чудеше дали самата тя не полудява. Безсилието й да посегне и да докосне сина си, да се опита да му даде някаква физическа утеха я довеждаше до отчаяние.
Падна мрак. С напредването на нощта пазачите се смениха. Застъпи Висенте. Шумовете отвън станаха по-слаби и когато вече се чуваше само бръмченето на насекомите, пристигна Сокоро. Тя носеше същия съд с вода, още няколко марли, бинт и керосинова лампа, с която влезе в килията на Ники. Внимателно го постави да седне и започна да сменя превръзката на ръката му. Ники като че ли се беше поуспокоил, изглежда, го болеше по-малко, конвулсиите се поразредиха.
След известно време Джесика тихо заговори:
— Сокоро, моля ви!
Сокоро тутакси се извъртя назад. Вдигна пръст към устните си и даде сигнал на Джесика да мълчи. Несигурна за нищо, объркана от напрежението и страха, Джесика се подчини. Когато направи превръзката, Сокоро излезе от килията на Ники, но не я заключи. Нещо повече, приближи се до тази на Джесика и отвори катинара с ключ. И отново даде знак за мълчание. После махна на Джесика да излезе от килията си и посочи отворената врата на Ники.
Топла вълна обля Джесика.
— Трябва да се върнете преди изгрев — прошепна Сокоро и кимна в посока към Висенте. — Той ще ви каже кога.
Преди да влезе при Ники, Джесика спря и се обърна. Инстинктивно и импулсивно тя приближи до Сокоро и я целуна по бузата.
Миг по-късно Джесика вече държеше Ники, пазейки бинтованата му ръка.
— О, мамо — тихо каза той.
Прегърнаха се доколкото можаха. Ники скоро заспа.
7
След безплодно търсене на интересуващите ги обяви в местните вестници от три месеца назад временно назначените млади журналисти в Си Би Ей се канеха вече да се откажат от тази работа. А когато започнаха преди повече от две седмици, изглеждаше много важно да се намери базата, от която похитителите бяха действали в САЩ. Тогава съществуваше надеждата, че дори жертвите да не бъдат открити там, поне ще има някаква следа, сочеща към новото им местонахождение. Но тъй като вече се знаеше, че близките на Слоун са в Перу, значението на базата като че ли намаля.
А от гледна точка на телевизионните журналисти би било интересно да се направят снимки от мястото. Само че с всеки изминал ден ставаше по-малко вероятно да се постигне нещо в тази насока.
И все пак положените усилия не бяха напразни. Та нали Джонатан Моуни бе намерил в испаноезичния седмичник „Семана“ сведенията за Алберто Годой, чрез който бе идентифициран със сигурност терориста Улисес Родригес като съучастник в престъплението. Пак Годой ги бе насочил към банката „Американ Амазонас“ и получените там сведения за дипломата Хосе Салавери и любовницата му Хелга Еферен, както и за връзката им с Перу. Така че по общо мнение дори само тези открития оправдаваха по-нататъшното търсене на необходимата обява.
Междувременно изненадващата недискретност на Тиъдор Елиът направи достояние на целия свят решението на Си Би Ей, което трябваше да остане в тайна поне до следващия четвъртък. Но интересно, че никой от Си Би Ей не разкритикува вестник „Болтимър Стар“, осъзнавайки, че неговите репортери и редактори са направили не повече от онова, което на тяхно място би направила всяка друга информационна служба, включително и Си Би Ей. Колкото до Тиъдор Елиът, той нито обясни, нито се извини за случилото се.