В събота Рита Ейбръмс и монтажистът Боб Уотсън пристигнаха в Перу при Хари Партридж, Мин Ван Кан и тонтехника Кен О’Хара. Първият им общ материал бе изпратен чрез сателит от Лима в понеделник и зае челно място във вечерната информационна емисия на Си Би Ей.
Основната тема в репортажа на Партридж беше драстичното влошаване на обстановката в Перу, както икономически, така и юридически, а и по отношение на обществения ред. Кореспонденцията стана още по-убедителна със звуковата картина на казаното от радио-журналиста в Лима, Серхио Уртадо, на Мануел Леон Семинарно, собственик и редактор на „Есцена“, а за автентичен фон бяха използвани кадри на разгневени тълпи от бедните квартали, които плячкосват магазин за хранителни продукти без никакъв страх от полицията. Както казваше Уртадо: „Това бе една многообещаваща демократична страна, но ето че всъщност поехме по същия мъченически път към самоунищожението, следвайки по петите Никарагуа, Салвадор, Венецуела, Колумбия и Аржентина.“
А Семинарно бе поставил въпроса, на който нямаше отговор: „Какво ли има у нас, латиноамериканците, че сме хронически неспособни да създадем стабилно правителство?“ И по-нататък: „Защо сме такава жалка противоположност на мъдрите си съседи на север? Докато Канада и САЩ постигат нови споразумения за свободна търговия, осигурявайки стабилност за идващите поколения, ние на юг все още сме поляризирани и се избиваме.“
По настояване на Партридж Рита се опита да уравновеси репортажа му със запис на интервю, което поиска да вземе от президента Кастанеда. Но той отказа да я приеме. На негово място се яви един второстепен правителствен министър, който се зае да замазва положението. Според него проблемите на Перу били временни, банкрутиралата икономика на страната щяла да се изправи на крака, а мощта на „Сендеро Луминосо“ отслабвала и американските заложници скоро щели да бъдат намерени и освободени от перуанската армия или полиция.
Думите на министъра бяха включени в репортажа за понеделник вечер, но както се изрази Рита, и той, и посланието му били като „пикня на муха срещу вятъра“. Партридж посрещна с недоумение и гняв вестта за издадената от Елиът тайна на Си Би Ей; всичките му усилия бяха грубо подкопани. Независимо от това той реши да следва докрай тактиката, която бе възприел.
И вероятно защото истинската дейност на журналистите от Си Би Ей се бе преместила от Ню Йорк в Лима, на заседанието си във вторник „групата за бързо реагиране“ не обърна особено внимание на издирването на обявите във вестниците.
Лес Чипингъм пристигна малко по-късно и Норм Йейгър го уведоми, че ако той нареди, всеки момент е готов да прекрати операцията, още повече, че тя струва твърде скъпо. Без да им обяснява, че вече не се тревожи за преразходите на телевизионната компания, тъй като рейтингът й невероятно се е повишил — нещо, което щеше да изтъкне и пред Маргот Лойд-Мейсън в случай, че тя се разсмърдеше, — Чипингъм попита Теди Купър:
— А ти какво мислиш, да се откажем ли от това издирване?
— Все още може да се пръкне нещо, както става с картите, когато дълго нямаш коз, а после изведнъж ти се паднат няколко.
В края на краищата надделя общото мнение на следващия ден да се бие отбой за акцията с обявите в местните вестници. Но само три часа по-късно, сякаш по каприз, съдбата се намеси и дойде резултатът, очакван от самото начало.
В два часа следобед в същата заседателна зала Теди Купър говореше по телефона с Джонатан Моуни. Момчето бе станало вече нещо като ръководител на групата временно назначени журналисти. По телефона гласът му бе задъхан и възбуден.
— Мисля, че го открихме. Бихте ли могли вие или Китъринг да дойдете?
— Открихте какво и къде се намирате?
— Помещението, използвано от похитителите. Почти съм сигурен. Намирам се в Хакензак, Ню Джърси. Доведе ни едно съобщение в местния вестник „Рекорд“, което проследихме.
— Задръж така! — каза му Купър, защото в този момент влязоха Дон Китъринг и Норман Йейгър. Купър затули микрофона на слушалката и им предаде наученото току-що: — Обажда се Джонатан. Смята, че е намерил града на крадците.
Йейгър само натисна копчето на диктофона и се обърна към Джонатан:
— Казвай, Джонатан. Какво си намерил?
Усилен от уредбата, отговорът на Моуни се разнесе из цялата зала:
— Имаше едно съобщение в „Рекорд“. Сходно с онова, което търсехме. Да ви го прочета ли?
— Давай.
Обявата, както стана ясно, се появила на десети август — месец и четири дни преди отвличането на тримата Слоун, което съвпадаше с периода на наблюденията, предхождали престъплението.