Голяма къща с традиционна архитектура, с шест спални, помещения за прислугата, удобна за многочленно семейство или детска градина. Камина, централно отопление с нафта, климатична инсталация. Просторни помещения в двора за гаражи, работилници или конюшни. Усамотено място, далеч от шума. Допълнителните разходи за ремонт подлежат на договаряне.“
Едно от момичетата открило съобщението във вестника, известен с най-голямата си в областта рубрика за обяви. То веднага съобщило на Джонатан Моуни, но първоначално той не бил особено обнадежден: толкова много фалшиви тревоги от този род имало през изминалите две седмици. Този път обаче им съдействали самите агенти на фирмата, щом разбрали, че Си Би Ей прави разследване. Любопитството им се засилило от получените допълнителни сведения. Още щом се появила обявата, имотът бил взет под наем с едногодишна предплата. А направената неотдавна проверка разкрила, че къщата и прилежащите й сгради са напуснати от наемателите. Един от агентите на фирмата допълнил: „Наемателите живяха там малко повече от месец и след това не сме ги чували, така че нямаме представа дали ще се върнат. Засега още не знаем какво да направим, но ако имате връзка с тези хора, бихме ви помолили да им предадете да ни се обадят.“
Силно заинтригуван, Моуни обещал да държи фирмата в течение и веднага отишъл на мястото със своята колежка.
След един час кола на Си Би Ей пристигна и спря в имението Хакензак. От нея слязоха Дон Китъринг, Норм Йейгър, Теди Купър и двама оператори с камера.
— Разбирам защо в обявата се споменава за евентуален ремонт — отбеляза Китъринг, щом огледа старите занемарени сгради.
Купър сгъваше картата на района, която бе разгледал.
— Оттук до Ларчмънт има малко повече от шейсет километра. Така си го и представяхме.
Моуни ги запозна с младата кандидат-журналистка, Коуки Веил, червенокосо миньонче. Купър веднага я позна.
— Спомням си вашия въпрос, когато ви събрахме първия ден — каза й той. — Тогава живо се интересувахте дали ще имате на разположение снимачен екип. Както виждате, идваме с отговора.
Тя му отвърна с лъчезарна усмивка.
— Първото нещо, което ще ви покажа — започна Джонатан Моуни, — се намира на втория етаж.
И той ги поведе нагоре по витата стълба в порутената господарска къща. Отвори една врата и пропусна останалите да влязат вътре преди него.
Помещението беше пълна противоположност на околната обстановка — чисто, хигиенично белосано и с нов, бледозелен линолеум на пода. Моуни запали флуоресцентната лампа над главите им, също наскоро инсталирана, и всички видяха две болнични легла със странични табли и колани за връзване на пациентите. Третото легло бе старо и метално, но също снабдено с колани.
— Това като че ли е било добавено впоследствие. Отделение за първа помощ ли е имало тук?
— Или може би болнична стая за трима упоени, единият от които се е явил неочаквано.
Забелязаха и медицински инструменти: игли за инжекции, превръзки, памук, марля и две неразпечатани фармацевтични опаковки. Йейгър вдигна едната и прочете на глас:
— Диприван… пропофол. Това трябва да е упойката. — И закима утвърдително, след като прочете по-ситните букви на етикета. — Ами да, ето тук пише: за венозна анестезия. — После се спогледаха с Китъринг и той добави: — Всичко съвпада. Май няма никакво съмнение.
— Нека да ви покажа и долу — предложи Моуни.
Влязоха в една от малките постройки на двора. Моуни им посочи желязна печка, пълна догоре с пепел.
— Някой трябва да е горил много неща тук. Но не е унищожил всичко. — И той измъкна обгорено списание, върху което все още се различаваше името „Автомобили“.
— Това е перуанско списание — обади си Йейгър. — Познавам го добре.
Преминаха в една от по-големите сгради. Личеше, че е използвана за бояджийска работилница. Никой не се беше погрижил да я почисти. Наоколо се търкаляха кутии с боя, някои почти празни, други още неотворени. На повечето имаше един и същи етикет: „Автолак“.
Теди Купър взе да разглежда цветовете.
— Помните ли, като разговаряхме с хората, станали свидетели на интонирането пред дома на Слоун. Някои споменаваха за зелена кола, но никоя от марките, които изброила, не е произвеждана фабрично в този цвят. А ето тук зелен автолак, също и жълт…
— Тук са били — твърдо каза Йейгър. — Вече не се съмнявам.
— Съгласен съм — кимна Китъринг. — Да се залавяме за работа. Още тази вечер ще го съобщим в новините.
— Има и друго нещо — обади се Моуни. — Коуки го забеляза вън.
Червенокосата хубавица стана сега център на вниманието. Тя поведе групата към няколко дървета встрани от къщата и обясни: