— Дай ми го — отговори Рита.
Хари й продиктува номера.
— Ще се опитам да се свържа с Виктор Веласко от ЕНТЕЛ и ще му възложа задача. Обади ми се пак, ако има нещо ново.
Тя му позвъни отново точно след петнайсет минути.
— Открих Веласко у дома му. Каза, че неговият отдел не се занимавал с това и едва ли ще му е лесно да се добере до необходимата информация, но смята, че може да я има до утре сутринта.
— Благодаря ти — отговори Партридж и малко след това заспа.
9
Телефонният номер в Лима, предаден от Дон Китъринг, бе намерен едва късно следобед в сряда. Човекът от ЕНТЕЛ Перу много се извиняваше за закъснението.
— Както може би се досещате, тези сведения по правило не се дават — обясни Виктор Веласко на Партридж и Рита, които в това време работеха на монтажната маса на Си Би Ей в ЕНТЕЛ с монтажиста Боб Уотсън. — Едва успях да убедя един от колегите си да ми даде това сведение.
— Срещу пари ли? — попита Рита и когато получи утвърдително кимване, каза: — Веднага ще ти ги върна.
На листчето, скъсано от тефтерче, пишеше: „Калдерон, Г–547, Уанкавелика, 10-Ф“.
— Ще ни трябва Фернандес — каза Партридж.
— Той вече е тръгнал за насам — уведоми го Рита и пъргавият стрингер наистина пристигна след няколко минути. Той бе продължил да работи с Партридж, а сега помагаше и на Рита.
Като му показаха адреса и му обясниха колко е важен, Фернандес Пабур бързо закима.
— Знам го. Това е една стара жилищна сграда близо с пресечката с авенида Такна. Но ще останете разочаровани от това място.
— Каквото и да е — увери го Партридж, — трябва веднага да отидем там. — И като се обърна към Рита, добави: — Искам да ме придружиш заедно с Мин и Кен, но аз ще вляза най-напред сам, за да видя какво можем да открием.
— Сам няма да влизаш — възрази Фернандес. — Веднага ще те нападнат и ограбят, а може и нещо по-лошо. Ще дойдем с теб заедно с Томас.
Това бе името на мълчаливия телохранител.
Авенида Такна беше широка артерия с усилено движение и се пресичаше под прав ъгъл с улица Уанкавелика. Кварталът не беше чак толкова мизерен, колкото бедняшките предградия, но очевидно западаше. Номер петстотин четирийсет и седем се оказа голяма овехтяла сграда с олющена боя и напукана мазилка. Вътре ги посрещна миризма на урина и дългогодишна занемареност. По пода се търкаляха боклуци. Асансьорът, естествено, не работеше и те трябваше да изкачат пеша циментовите стълби до деветия етаж.
Партридж почука на вратата на указания апартамент, чу, че някой се движи вътре, но не дойде да отвори вратата, и той отново почука. Този път вратата се открехна само на няколко сантиметра, но веригата остана закачена. Писклив женски глас изля тирада на испански, от която Партридж различи само думите „animates… asesinos… diablos“. Фернандес леко го отмести, допря уста до процепа и почти толкова бързо зареди думи с успокоителна интонация. Постепенно гласът отвътре млъкна, веригата бе откачена и вратата се отвори.
Пред тях застана жена на около шейсетте, която някога трябва да е била красива, но времето и тежкият живот я бяха направили ъгловата, груба, с кожа на петна и с несресана коса, оцветена в няколко различни нюанса. Под изрисуваните вежди очите й бяха червени и подпухнали от плач, а тежкият грим се бе размазал. Фернандес мина покрай нея и другите го последваха.
Партридж бързо се огледа. Намираха се в малка, оскъдно мебелирана стая с няколко дървени стола, канапе с изтъркана тапицерия, отрупана дървена маса и грубо скована етажерка. Изненадващото бе, че всичките й лавици бяха пълни с дебели книги.
Оказа се, че само преди няколко часа мъжът, с когото е живяла, е бил убит. Заварила го мъртъв, като се прибрала. Полицията вече отнесла тялото. Отначало помислила, че ние сме убийците му, върнали се да довършат и нея. Успях да я убедя, че сме приятели. Партридж се опита да направи същото.
— Много съжаляваме за смъртта на вашия приятел. Имате ли представа кой го е убил?
Жената поклати глава и измънка нещо.
— Тя почти не говори английски — обясни Фернандес и преведе думите й на Партридж.
Жената енергично закима и отново изля поток от думи, който завършваше със „Сендеро Луминосо“.
Опасенията на Партридж се потвърдиха. Човекът, когото се бяха надявали да видят, бе имал връзки със „Сендеро“, но за съжаление вече бе недостижим. Сега оставаше въпросът дали тази жена знае нещо за отвлечените американци. Едва ли.
Тя пак заговори на испански, този път по-бавно, и Партридж успя да я разбере.