— Може някоя от тях да е катастрофирала и да е пребоядисана — усъмни се Оуънс.
— В такива случаи клиентът избира фабричен цвят — опита се да обясни Йейгър. — Освен ако не иска нещо по-особено.
— Да, но ако са искали да останат незабелязани, най-малко вероятното е да са постъпили точно така — възрази съвсем логично Айрис.
— Съгласен съм с всички ви — каза Купър — от което следва, че бандата сама си е пребоядисвала колите без да й пука за фабричните цветове на моделите, които вероятно дори не е знаела.
— На всичкото отгоре е трябвало да имат не само гаражи за колите, но и бояджийска работилница — премина Рита в сферата на предположенията. — А очевидците твърдят, че става дума за цял автомобилен парк — три леки автомобила, един или два товарни, микробуса „Нисан“… Поне толкова знаем. Какво ли трябва да е мястото, в което биха се побрали?
— Искаш да кажеш, че са имали някъде база — каза Йейгър и се обърна към Теди, без следа от сутрешния си скептицизъм: — И ти ли мислиш така?
— Абсолютно — грейна Купър.
Междувременно продължаваха с поредното от осемте блюда, включени в менюто им — този път омар с подправки. Но всички мислеха повече за току-що чутото, от колкото за онова, което беше в чиниите им.
— Да, база — замислено повтори Рита. — Сигурно им е трябвала, след като старата жена твърди, че са били четирима или петима при отвличането. Може да е имало и други зад кулисите.
— Да не забравим да включим и самите заложници — подсети ги Йейгър.
— Ако приемем всичко това, възниква въпросът къде може да е била тази база — заключи Партридж.
— Още не знаем, но ако напрегнем мисълта си, ще стигнем до извода какво място е необходимо за такава база, а може би също и на какво разстояние от Ларчмънт — продължи Купър.
— Ти май доста си си напрягал мисълта — пошегува се Айрис.
— Просто се опитах да разсъждавам като похитител и се запитах: след като съм отвлякъл жертвите си, какво трябва да направя?
— Може ли аз да отговоря вместо теб — предложи Рита. — За да избегна преследвачите си, бързо ще гледам да се скрия някъде.
Купър изръкопляска.
— Страхотна си! А какво по-добро прикритие от една удобна главна квартира?
— Искаш да кажеш, че са имали наблизо и главна квартира? — изненада се Оуънс.
— Разбира се, и то на достатъчно разстояние от Ларчмънт, без да е твърде далеч. Защото са знаели, че само след няколко минути може би ще бъде вдигната тревога и полицията ще плъзне из целия район. Така че са си направили много точна сметка на времето.
— И колко време са си дали, щом като отгатваш така добре мислите им? — нетърпеливо попита Рита.
— По мое мнение около половин час. Макар че и той е малко рискован, но пък е трябвало да се поотдалечат.
— Превърнато в километри… като имам предвид пътищата из този край… бих казал около четирийсет.
— Точно толкова смятам и аз.
Купър извади сгъната карта на Ню Йорк и я опъна върху цялата маса. На нея вече бе очертан кръг с център Ларчмънт. Той го описа повторно с пръста си.
— Радиус четирийсет километра. Следователно оперативният щаб на престъпниците е бил някъде тук.
8
— Смяташ ли, че Теди Купър ще изрови нещо? — попита Норман Йейгър.
— Няма да се изненадам — отвърна му Хари Партридж. И друг път го е правил.
Беше 22,30 и двамата вървяха покрай Сентръл Парк след хубавата вечеря в китайския ресторант. Първата констатация на Теди Купър за местоположението на главната квартира или оперативния щаб на бандата бе последвана от втора. Той бе убеден, че и похитителите, и жертвите им са залегнали в момента там и чакат да мине първата вълна от полицейски мерки и да бъдат вдигнати бариерите по пътищата. Чак след това щяха да се преместят някъде по-далеч в САЩ или на друго място. Разговорът им бе стигнал до този момент и макар че следващият ден бе събота, Партридж свика ново заседание за десет часа сутринта.
— Откъде го надуши този Купър? — полюбопитства Йейгър, докато двамата с Хари се прибираха пеша.
Партридж му разказа как е открил Теди в Би Би Си, как му направил впечатление и решил да го прехвърли в Си Би Ей.
— Едно от първите неща, които направи за нас в Лондон — продължи Партридж, — бе през хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година, когато Червено море бе минирано. Колко кораба избухнаха и потънаха, но никой не знаеше кой поставя мините. Помниш ли?