— Ако някой от тях трябва да пикае, макар и в безсъзнание, може да се размърда и да издаде звук. Така че, преди да сложим капаците, ще им пъхнем катетри. Нали знаеш къде?
— Известно ми е какво значи катетъризация — отвърна Мигел загадъчно, едва сдържайки се да издаде, че баща му е лекар. Моментна слабост, въздействието на една жена — и той едва не разкри подробности за себе си, което никога не допускаше да се случи. Затова бързо смени темата.
— Ако се наложи, можеш ли да плачеш? — попита той Сокоро.
Това бе част от спектакъла на опечалените роднини.
— Si — бе краткият отговор.
Боделио добави с професионалната гордост, която понякога му личеше:
— Смятам да поставя по едно зрънце пипер под долните й клепачи. Същото ще направя и на себе си. Това предизвиква обилно сълзене, докато не се отстрани пиперът. Мога и на теб да ти сложа.
— Ще видим — отвърна неопределено Мигел.
Боделио издекламира и останалата част от плана си.
— И накрая във всеки от трите ковчега ще има по един апарат за електрокардиограма, който ще регистрира дишането и степента на упоеност. Свързал съм ги с устройство навън, на което ще следя данните. Дозите пропофол също могат да се регулират отвън.
Сега оставаше само да чакат уречения час. Времето дотогава им се струваше безкрайно.
10
Съвещанието на „групата за бързо реагиране“, насрочено за десет часа, едва бе започнало, когато внезапно го прекъснаха. Докато говореше Хари Партридж, се намеси дисконът със съобщение от информационната зала. Партридж и шестимата други се заслушаха.
„По ЮПИ току-що пристигна следната информация:
Уайт Плейнс, Ню Йорк. Преди няколко минути експлодира камионетка, която вероятно е била един от автомобилите, използвани при отвличането на семейство Слоун в четвъртък. Загинали са най-малко трима души, но има и много ранени. Експлозията в обществения гараж до централния супермаркет станала в момента, когато полицаи се опитали да направят проверка на камионетката. В празничния ден, удобен за покупки, наоколо имало много паркирани коли. Сградата е пострадала тежко. На местопроизшествието са пристигнали коли на противопожарната охрана, линейки, екипи за бърза помощ и полиция. Очевидци охарактеризират случилото се като кошмар, сравним само с Бейрут.“
Още преди да свърши информацията, насядалите около масата започнаха един по един да избутват назад столовете си, скачайки на крака. Партридж пръв хукна към информационната зала на долния етаж, следван почти по петите от Рита.
Съботните сутрини в Информационния отдел са обикновено сравнително спокойни. Повечето от екипите, работещи през делничните дни, почиват, а дежурните, макар понякога да имат напрегнати моменти, обикновено са доволни да работят в отсъствието на ръководството си. Поради това и облеклото им е неофициално, главно джинси, а мъжете с удоволствие се лишават от задължителната риза с връзка.
Докато Партридж препрочиташе телеграмата на Юнайтед прес и подробностите около случая, появили се вече на монитора, Рита се обърна към Ричардсън, ръководител на дежурния екип:
— Веднага трябва да го съобщим. Кой трябва да ни разреши?
— Имам телефонния номер на дежурния директор. — И отваряйки бележника си с телефонната слушалка, притисната до ухото му с рамо, Ричардсън набра номера на един от дежурните заместници на Чипингъм. Когато му отговориха, той обясни положението и поиска разрешение телевизията да съобщи новината в извънреден бюлетин.
Заместник-директорът отговори веднага:
— Съгласен съм. Давайте!
Последва почти същата процедура като в четвъртък, когато малко преди обедния осведомителен бюлетин в ефир излезе съобщението за отвличането. Както винаги Хари Партридж бе сдържан и точен, самото професионално съвършенство. Нямаше време да пише текста си, нито да използва монитора-суфльор. Той просто бе запомнил наизуст основните моменти от телеграмата, а останалото импровизираше. В залата с контролните монитори се видя как и други телевизионни станции прекъснаха редовната си програма, почти едновременно със Си Би Ей, за да разгласят най-новия развой на събитията около семейство Слоун.
11
На връщане от Уайт Плейнс към Манхатън пътуваха доста по-бавно и спокойно — Партридж на мястото до шофьора, Теди и Рита на задната седалка. Купър, който се бе присъединил към тях в последния момент, бе останал през цялото време само наблюдател и сега изглеждаше някак разтревожен, замислен сякаш над нещо. На Партридж и на Рита също не им се приказваше. Макар многократно да бяха ставали свидетели на терористични акции в чужбина, проникването на терористи в спокойните предградия на американски градове им бе подействало като травма. Ето че варварите най-сетне бяха пристигнали, отравяйки атмосферата, която, при все че никога не е била съвсем стерилна, поне изглеждаше надеждна и подвластна на здравия разум. Днес бе започнала ерозията на основата, предвиждаха те, и тя вероятно щеше да вземе още по-големи размери, без възможност да бъдат поправени нанесените щети.