— Оттук следва, че въпросната обител трябва да е била или малка изоставена фабрика, или празен склад, или голяма къща с допълнително постройки в двора. Но при всички случаи задължителното условие е да е била извън обсега на съседско внимание, някъде встрани, усамотена, и както вече се разбрахме, на не повече от четирийсет километра от Ларчмънт.
— Е, след като вие двамата сте на едно мнение — заключи Рита, — ние ще го приемем, тъй като засега не можем да предложим нищо по-добро.
— Въпросът обаче е там — възрази все пак Партридж, — че в радиус от четирийсет километра може да има поне двайсет хиляди обекта, отговарящи на описаните условия.
— Точно затова ще се заемем най-напред с проучването на обявите за продажба или даване под наем на недвижими имоти, публикувани във всички местни вестници през последните три месеца — се зае да обяснява Теди Купър. — Обявите, които ще търсим, ще имат една особеност: стояли са известно време във вестниците и после изведнъж са изчезнали.
Рита направо ахна.
— Ти имаш ли представа колко вестника, ежедневни и седмични, и колко хора…
— Не знам точно колко, но сигурно ще са цели купища — вдигна рамене Купър. — Затова ще наемем хора, съобразителни млади журналисти, които да обикалят и да ги прелистват. Разбрах, че имало един справочник — и Купър надникна отново в записките си, — „Международен годишник на изданията“, в който фигурира всеки вестник, от най-големия до най-малкия. Ще започнем от него. След това ще отидем в библиотеките, където се пазят теченията на вестниците, някои от които на микрофилм. Оттам ще стигнем в редакциите им и ще поискаме последните броеве. Ще са ни нужни много чифта очи и ръце, а и бързи крака или коли, докато не са заличени следите.
— И ти мислиш, че периодът от три месеца е достатъчен… — опита се да му възрази Партридж.
— Виж какво, нали знаем, че престъпниците са следили семейство Слоун в продължение на около месец. Но преди да започнат, обзалагам се, че скривалището им е било готово. Така че три месеца са разумен срок.
Настана мълчание, докато Партридж и Рита осмислят чутото. Пръв отсъди Партридж.
— Поздравявам те за оригиналната идея, Теди, но ти сам каза, че това е като прицелване в много далечна мишена, и аз съм съгласен с теб. Дори по-далечна, отколкото си мислиш. А на този етап просто не виждам как ще осъществим плана ти.
— Откровено казано — подкрепи го Рита, — и аз мисля, че се опитваш да направиш невъзможното. Преди всичко поради броя на вестниците, който е безкраен. А на второ място хората, които ще ти трябват, биха стрували цяло състояние.
— И нима не си заслужава усилието и парите, за да върнем на мистър Слоун близките? — обърна се и към двамата Купър.
— Разбира се, че си заслужава, но твоят план няма да ги върне. В най-добрия случай ще даде известна информация, което също не е много сигурно.
— Така или иначе — реши Партридж да сложи край на разговора, — ние не можем да взимаме решения тук. Тъй като става дума за много пари, Лес Чипингъм ще си каже думата. На срещата ни днес с него Теди ще изложи отново своя план.
Репортажът от две и половина минути, подготвен от Айрис Евърли от мястото на събитието в Уайт Плейнс и излъчен в съботния вечерен осведомителен бюлетин на Си Би Ей, бе наситен с драматизъм, потресаващ и натуралистичен. Както винаги Мин Ван Кан бе дал творческа свобода на камерата си. А на монтажната маса Боб Уотсън бе създал малък шедьовър на информационна драма.
Айрис и Партридж го бяха намерили в монтажната му кабина, за да изгледат заедно с него всички видео-ленти, заснети сутринта в Уайт Плейнс. Айрис си записваше основните моменти от съдържанието на всяка касета. В една от последните, която нямаше как да не използват, бе заснето пристигането на агентите на ФБР на мястото, където бе станала експлозията. Запитан дали имат някаква вест от похитителите, най-висшият представител на ФБР посочи с жест опустошенията наоколо и мрачно отвърна: „Само това.“ На другите касети бяха зарегистрирани различни места с поражения от взрива и интервютата, взети от Партридж на местопроизшествието. Като прегледаха всичко, Айрис предложи:
— Според мен най-добре да започнем с тази купчина горящи коли, след това да покажем къде е пропаднал подът на гаража, а после да преминем към изнасянето на убитите и ранените.
Партридж се съгласи и те се заеха да обсъждат отделните моменти на репортажа.
Едва тогава на мишпулта бе записан гласът на Партридж и коментарите му към отделните сцени. Той започваше с думите: „Днес по най-жесток начин бяха опровергани и последните съмнения в това, че похитителите на тримата Слоун са безогледни и крайни терористи…“