Алибито и фалшифицираните вестникарски изрезки съдържаха и един изключително важен елемент: трите тела са обезобразени и обгорени до неузнаваемост. Мигел разчиташе на това, за да предотврати отварянето на ковчезите при изнасянето им от САЩ.
Двигателите на катафалката и камионетката вече работеха, а Карлос вече седеше зад волана на плимута. Той щеше да ги следва от разстояние, готов да се намеси в случай на нужда. Бяха въоръжени всички, с изключение на Боделио. За десет, най-много петнайсет минути трябваше до стигнат до летището.
Мигел погледна за последен път часовника си, който показваше 19,35, и издаде заповед:
— Всички на борда.
След това сам огледа за последен път къщата и пристройките и остана доволен, че не забелязва видими следи от обитателите им. Само едно нещо го поразтревожи. Там, където бяха заровили телефонните апарати и някои други вещи, земята бе останала доста по-рохкава от почвата наоколо. Хулио и Луис обилно бяха посипали отгоре листа, но все пак личеше, че е копано. Мигел се надяваше това да няма кой знае какво значение, пък и повече нищо не можеше да направи при тези обстоятелства. Най-сетне се качи на катафалката и рязко нареди на Хулио:
— Давай!
Бе паднал здрач и последните отблясъци на залеза останаха вдясно на пътя им за „Титърбъроу“.
13
Луис пръв забеляза маяците на полицейската кола, която се движеше пред тях, изруга тихо и натисна спирачките. От външния край на седалката Мигел вече проточваше шия да прецени положението им спрямо другите коли наоколо. Сокоро седеше между двамата.
Движението по шосе Седемнайсет бе усилено и в двете посоки. Между катафалката и полицейската кола нямаше излаз надясно, а разделителната мантинела изключваше възможността от обратен завой. Мигел започна да се изпотява, но се опита да запази самообладание и нареди на Луис:
— Продължавай.
После се обърна назад да провери дали погребалната камионетка е непосредствено зад тях. Само плимутът с Карлос не се виждаше, но той и без това трябваше да е доста по-назад.
Наближаваха мястото, където потокът коли се стесняваше, за да премине през двете най-десни платна, отклоняван натам от щатската полиция, която бе поставила за бариера сглобяема конструкция като на местата за плащане на шосейна такса. Там други полицаи разговаряха със спрелите шофьори. Вдясно от шосето имаше още полицейски коли с работещи маяци.
— Запазете спокойствие. Оставете ме мен да приказвам — нареди Мигел на двамата си спътници. После погледна часовника си: почти осем. В никакъв случай нямаше да пристигнат навреме на летището.
— Нас търсят идиотите! — измърмори Луис, пъхна ръка под палтото си и измъкна оттам един „Валтер П 38“, който остави на седалката до себе си.
— Скрий това! — едва не му изрева Мигел.
Луис покри пистолета с един вестник.
Мигел усети, че до него Сокоро трепери. Хвана с ръка лакътя й и тя се успокои, а като се обърна да я погледне, очите й бяха вперени в полицая, който се приближаваше към тях.
Той беше сам, вървеше покрай спрелите коли и надничаше в тях, като се навеждаше от време на време да отговори очевидно на нечий въпрос. Когато бе вече само на няколко метра от катафалката, Мигел реши да го заговори пръв и натисна копчето за смъкване на прозореца.
— Бихте ли ми казали какво значи всичко това?
Полицаят, все още юноша, се приближи.
— Обикновена проверка за алкохол, сър. В интерес на безопасността на всички — обясни той, усмихвайки се явно насила. А като огледа катафалката с ковчега и пътниците, добави: — Надявам се, че не сте се оляли на бдението пред покойника.
В тромавата му шега Мигел видя единствения си шанс и реши да се възползува от нея.
— Ако демонстрирате чувство за хумор, полицай, трябва да ви уверя, че в случая то е крайно неуместно.
Изражението на полицайчето моментално се промени.
— Много се извинявам — каза той почти натъжен.
Мигел продължи, като да не беше го чул:
— Дамата до мен бе на гости в тази страна заедно със сестра си, която вече е в ковчега отзад, жертва на тежка катастрофа. Заедно с нея загинаха и други двама сродници, които ни следват в камионетката на погребалното бюро. Тленните им останки трябва да бъдат пренесени със самолет за погребението в родината им. Самолетът ни чака на „Титърбъроу“ и както шегата ви, така и това забавяне ни огорчават още повече.