— Пратката е готова за транспортиране и всички документи са в ред.
Непознатият кимна.
— Аз съм пилотът на самолета. Казвам се Ъндърхил. — Имаше американски акцент. — Закъсняхте, дявол да ви вземе!
— Имахме проблеми.
— Не ме занимавайте е тях. Заявил съм летателния план. Хайде да действаме. — И като седна от външната страна на Мигел, Ъндърхил даде знак на пазача, да отвори вратата.
Скоро различиха няколко чакащи самолета. Пилотът посочи най-големия — „Лиърджет 55 ЛР“. От сянката му се появи мъжка фигура.
— Вторият пилот. Фокнър — поясни Ъндърхил лаконично.
Вратата от лявата страна на корпуса бе отворена и от долния край на вратата й до земята бе спусната стълбичка. Луис приближи с маневра на заден ход катафалката, за да бъде разтоварена. Камионетката спря малко встрани и от нея изскочиха Хулио, Рафаел и Боделио. Като се събраха всички около стълбата, Ъндърхил попита:
— Колко живи ще пътуват?
— Четирима — отвърна Мигел.
— Трябват ми имената им за манифеста — каза пилотът. — Както и тези на покойниците. Фокнър и аз не желаем да знаем нищо повече за вашия бизнес. Ние изпълняваме чартърен полет по договор.
Мигел кимна. Не се и съмняваше, че летците ще бъдат направо позлатени за нощния си полет. Въздушният трафик между Латинска Америка и САЩ гъмжеше от екипажи — и американски, и други, — които флиртуваха със законите, поемайки големи рискове за много пари. Но парите нямаше да им помогнат, ако загазят сериозно. Тогава и пилотите щяха да си изпатят.
14
Заседанието на „групата за бързо реагиране“, прекъснато сутринта от експлозията в Уайт Плейнс, бе подновено едва след първата емисия на вечерните новини. Заел отново мястото си начело на масата в заседателната зала, Хари Партридж огледа колегите си — Рита, Норман Йейгър, Айрис Евърли, Карл Оуънс, Теди Купър. На повечето им личеше колко са уморени. Дори Айрис нямаше обичайния си изряден вид: косата й бе поразрошена, а на бялата й блузка личаха петна от мастило. Йейгър, по риза, беше избутал стола си назад, за да опре крака на масата.
— Някой иска ли да съобщи нещо? — попита ги най-напред Партридж.
Йейгър свали крака от масата и доближи до нея стола си.
— Казвай, Норм.
Редакторът ветеран заговори с тихия си образован глас:
— Почти цял ден звъня по телефона на нашите кореспонденти, стрингери и шефове на бюра из Европа и Близкия изток да ги питам дали са чували за нещо ново или необичайно в дейността на терористичните групи в своите страни. Дали има някакво раздвижване на терористите, дали някои от тях, и особено групи, не са изчезвали внезапно напоследък. Защото в такъв случай може да са преместили дейността си в САЩ. — Йейгър спря да се порови в записките си и продължи: — Понаучих това-онова, но в общи линии нищо съществено. Някои членове на ливанските въоръжени революционни фракции щъкали насам-натам и според откъслечни и непотвърдени сведения ги имало и в Париж. Абу Нидал изчезнал от Сирия и се смята, че е в Италия, където според слуховете кроял нещо лошо заедно с „Ислямски джихад“ и „Червените бригади“. Изплъзват се като сенки тия негодници, макар че източниците ми уж винаги са били надеждни.
В този момент в залата влезе Лесли Чипингъм, а малко след него и Крофърд Слоун. Като заеха местата си край масата и Йейгър продължи, Партридж се вгледа в Слоун и му направи впечатление, че той изглежда ужасно, още по-блед и измъчен от предишния ден.
— Агенти на разузнаването също съобщават за движение на терористи, но няма да ви занимавам с подробности, защото става дума само за Европа и Близкия изток. Не било констатирано придвижване на терористи към САЩ или Канада. Иначе не можело да не се подочуе нещо. За всеки случай аз помолих всички да гледат, да слушат и да ми съобщават.
— Благодаря ти, Норм — каза Партридж и се обърна към Карл Оуънс: — Ти нали разпитваше на Юг, Карл? Има ли нещо?
— Нищо положително — отвърна по-младият журналист, без да рови из записките си. Методичен във всичко, което вършеше, той бе резюмирал с равния си почерк всеки разговор на малки правоъгълни листчета, които лежаха подредени по хронология пред него. — Телефонирах в Сан Салвадор, Манагуа, Хавана, Ла Пас, Буенос Айрес, Тегусигалпа, Лима, Сантяго, Богота, Бразилия, Мексико. Както обикновено, терористите там прекосявали почти ежедневно границите, но разузнаването нямало сведения за изчезване или поява на група, каквато ние предполагаме. Натъкнах се само на едно нещо, но още го проучвам…
— Кажи ни го, макар и в суров вид.
— Ами става дума за Колумбия и за някакъв на име Улисес Родригес.
— Той е особено опасен терорист — намеси се Рита. — Чувала съм да го наричат Абу Нидал на Латинска Америка.