— Явно е такъв — съгласи се Оуънс, — защото участвувал в няколко отвличания на хора в Колумбия. Ние не винаги научаваме за тях, но те ставали почти непрекъснато. Преди три месеца същият този Родригес бил в Богота, откъдето внезапно изчезнал. Онези, които познават стила му, са убедени, че действа някъде. Говорело се, че може да е в Лондон, но където и да се намира, явно добре се крие още от юни. — Оуънс млъкна и плъзна поглед по едно от листчетата. — Ето и още нещо. Хрумна ми да телефонирам на една моя връзка в емиграционните служби във Вашингтон и подхвърлих името на Родригес. Малко по-късно човекът ми се обади и каза, че преди около три месеца, горе-долу когато Родригес изчезнал, емиграционната служба била предупредена от ЦРУ, че той може би щял да се опита да влезе в САЩ през Маями. Има заповед за арестуването му, та емиграционната служба и митницата на щата били нащрек. Само че той не се появил.
— Или е успял да мине незабелязано — предположи Айрис Евърли.
— Не е изключено. А може и да е влязъл по обиколен път. През Лондон например, ако са верни слуховете, за които ви споменах. А, още една подробност. Родригес е следвал английска филология в Бъркли и говори без акцент или по-точно — с американски акцент. Което значи, че не е направил впечатление като чужденец.
— Става интересно — отбеляза Рита. — Имащ ли да ни кажеш още нещо?
— Съвсем малко.
Слушателите му си мислеха, че Оуънс им дава ново доказателство за ползата от широките познанства и усиленото телефониране, когато един журналист трябва да разследва някакъв случай.
— Сред малкото сведения за Родригес е и годината на дипломирането му — 1972-ра.
— А съществува ли негова снимка? — поинтересува се Партридж.
Оуън поклати глава.
— Попитах в емиграционната служба, но ми отговориха отрицателно. И ЦРУ нямало. Родригес явно е бил крайно предпазлив. Но в това отношение ние може би ще имаме мъничко повече късмет.
— За Бога, Карл! Ако ще се правиш на писател, разказвай по-нататък!
Оуънс се усмихна. Това си бе неговият стил и той нямаше никакво намерение да го променя нито заради Ейбръмс, нито заради когото и да било.
— Като узнах за Родригес, се обадих в бюрото ни в Сан Франциско и помолих да изпратят някого в Бъркли да попрегледа какво има. — И като погледна Чипингъм, добави: — Послужих си с твоето име, Лес. Казах, че ти си наредил да действат незабавно.
Председателят кимна и Оуънс продължи:
— Изпратили Фиона Гоуън, която е завършила Бъркли и го познава добре. Провървяло й и още в събота, ако щете, вярвайте, попаднала на един преподавател в катедрата, който си спомнил за Родригес от випуска на седемдесет и втора. Родригес явно странял от другите и нямал близки приятели. Освен това не обичал да го снимат по никакъв повод. Докато най-сетне го взели на подбив и един от състудентите му, който рисувал добре, му направил портрет с въглен, без той да разбере. А когато го показал на другите, Родригес побеснял. Веднага предложил да купи рисунката и я получил срещу много пари. Да, ама художникът бил направил десетина фотокопия и ги раздал сред колегите си. Което Родригес никога не узнал.
— Тези копия… — започна Партридж.
— И това ще чуеш, Хари — усмихна се Оуънс, отказвайки да бъде притесняван. — Фиона се върнала в Сан Франциско и цял следобед въртяла телефоните, защото випускът се състоял от триста осемдесет и осем души. Но успяла да се добере до някои имена и домашните им телефони, откъдето пък узнала други, и малко преди да вляза в тази зала, ми се обади да каже, че е открила следите на едно от копията на рисунката, което ще получи утре. Веднага ще ни го изпрати по факса.
— Благодари на Фиона от мое име — каза Чипингъм.
— Е, нека не се радваме предварително. Засега попадаме само на съвпадения, пък и нямаме никакви доказателства, че Родригес е замесен и в това отвличане. Колкото до портрета-рисунка, той е правен най-малкото преди двайсет години.
— Човек не се променя чак толкова много, дори и за двайсет години — каза Партридж. — Нищо не ни пречи да покажем портрета из Ларчмънт и да попитаме дали някой е виждал такова лице. Някой да се похвали с нещо друго? — И като не видя повече вдигнати ръце, се обърна към Слоун: — Съжалявам, Кроф, но това е всичко, което можахме да направим досега.
— Ако не смятаме идеята на Теди — поправи го Рита.
Слоун като че изведнъж се сепна:
— Каква идея? Нищо не сте ми казвали.
— Нека Теди сам да ти я обясни — кимна Партридж към младия англичанин, който грейна цял от вниманието, насочено към него.