— Като Венера се чувствам по-добре, отколкото като бях Афродита — бе казала тя на Лес, когато за пръв път я видя гола.
— Харесвам те именно като Венера — отвърна й той.
Венера или Афродита, висока около метър и шейсет и пет, Рита бе съблазнителна със заоблените си бедра и високи стегнати гърди.
Свеждайки поглед, тя се убеди, че Лес е готов. Но той се приближи бавно към нея, наведе се и я целуна най-напред по челото, после по очите и тогава по устата. След това нежно пое гърдите й в шепи и всмука едно по едно твърдите им зърна. Сладостна тръпка премина през нея.
Дишайки дълбоко, Рита изпитваше все по-силно вълнение, когато ръцете й стигнаха до слабините на Лес и пръстите й го докоснаха нежно и бавно, едва-едва, но опитно. Усети как цялото му тяло замира, чу го рязко да си поема дъх и после тихичко да въздъхва от удоволствие.
Чипингъм внимателно я свали на леглото, като не преставаше да обхожда с език сладката влага на тялото й. А когато и двамата не можеха повече да чакат, я облада. Рита нададе вик и малко по-късно тържествуващо се озова на върха.
Остави се известно време да я носят вълните на блаженството, после във вечно будното й съзнание изплува един въпрос. Всеки път се любеха така красиво, така съвършено и умело, че се чудеше дали винаги е било така с жените на Лес. Предполагаше, че да. Той умееше да доведе до върховен екстаз тялото в прегръдките си. Силната възбуда на Рита несъмнено му подейства стимулиращо. И едва след нейната възторжена кулминация, до която тя — какво щастие! — стигаше без никакво напрежение или преструвки, той също се разтвори в нея.
После дълго лежаха, слели в едно топлите си изпотени тела, дишайки дълбоко, равномерно.
— Лесли Чипингъм — обади се първа Рита, — казвал ли ти е някога някой, че си най-великият любовник?
Той се разсмя, целуна я.
— Да любиш е все едно да твориш поезия. А за поезията е нужно вдъхновение. Сега ти си моето вдъхновение.
— Виждам, че умееш да си служиш добре и с думите — отбеляза тя. — Да не би случайно да си в журналистическия бранш?
И след като поспаха малко, пак се любиха. Накрая, естествено, посегнаха и към купчината неделни вестници до леглото. Той разгърна „Таймс“, а Рита се залови с „Вашингтон Пост“. И двамата търсеха да прочетат най-новото около случая Стоун и чак след това хвърлиха по един поглед на главните международни събития: от няколко дни интересът им към тях бе необичайно слаб. Никой не прочете, а едва ли и забеляза самотната колонка със съобщението, публикувано само в „Пост“, и то в ъгълчето на една от вътрешните страници: „ДИПЛОМАТ УБИВА СЕБЕ СИ И ЛЮБОВНИЦАТА СИ В ИЗБЛИК НА РЕВНОСТ.
Дипломатът от ООН Хосе Антонио Салавери и приятелката му Хелга Еферен са намерени застреляни в събота в апартамента на Салавери на Четирийсет и осма улица. Според полицията двойното убийство е извършено от дипломата, вероятно в изблик на ревност.
Салавери бе член на Перуанската делегация на ООН, а Еферен, американска гражданка, емигрантка от Ливан, е работела в банката «Американ Амазонас» на площад Даг Хамършелд.“
16
Грациозен като чайка, „Лиърджет 55 ДР“ се насочи през мрака към земята, мощните му двигатели изведнъж се укротиха. Насочи се към двете успоредни ивици от лампи, маркиращи определената му за кацане писта на летището „Опа Лока“. Отвъд него се виждаха милиардите светлинки на Маями, образуващи гигантско сияние в небето.
Мигел погледна часовника си. Беше 11,18. Полетът от Титърбъроу бе траял малко повече от два часа и четвърт. Пожела си светлините на Америка, които виждаше през люка до седалката си, и всичко онова, което те представляваха, скоро да бъдат зад гърба му.
Рафаел пред него се взираше в приближаващите се светлини. Сокоро отляво дремеше. Само Боделио малко встрани продължаваше да е нащрек и да следи по уредите си какво става в трите ковчега. Уловил погледа на Мигел, му кимна в знак, че всичко е наред.
Няколко минути преди това Мигел бе отишъл в кабината да попита пилотите колко време ще трябва да се бавят на „Опа Лока“, преди да продължат пътя си.
— Най-много половин час — бе отвърнал капитанът. — Трябва само да заредим с гориво и да представим летателния план. — Но като се поколеба малко, добави: — Само че ако митничарите решат да ни проверяват, може да стане и повече.