Всъщност само част от модерната и привлекателна бяла сграда служеше за хангар, а другото бе истинско луксозно летище с всичко необходимо за частните самолети, техните пътници и екипажите им. Персонал от седемдесет души осигуряваше почистването и зареждането с храна на пристигащите самолети, както и дребни поправки по тях или пренасяне на по-големи товари. Отделно бе обслужването на салоните за „важни пътници“, тоалетни с бани и залата за конференции, снабдена с аудиовизуална апаратура, факс, телекс и пишещи машини.
За пилотите също имаше всички необходими удобства и служби, осигуряващи безопасността на полетите.
Капитан Ъндърхил бе застанал пред таблото с метеорологичната обстановка и внимателно я проучваше, когато към него се приближи инспектор Амслър.
— Добър вечер, капитане. Доколкото разбрах, ще летите за Богота.
Ъндърхил не се изненада на човека в униформа пред себе си и невъзмутимо отговори:
— Точно така.
Лъжеше, разбира се, както той, така и летателният му план. Самолетът му трябваше да се приземи върху импровизирана и неасфалтирана писта насред Андите, всъщност просека в джунглата близо до Сион в Перу, докъдето щеше да лети без прекъсване. Но според точните и строги инструкции, които Ъндърхил бе получил и чието изпълнение щеше да бъде пребогато възнаградено, официалната му цел при излитането беше Богота. Всъщност това нямаше никакво значение. Щом излезеше от обсега на американските радари, можеше да лети накъдето си поиска, без някой да му държи сметка.
— Бих искал, ако нямате нищо против, да направя проверка на вашия самолет и пътниците му — вежливо обяви Амслър.
Ъндърхил имаше, естествено, много неща против, но нямаше смисъл да възразява. Оставаше му само да се надява, че четиримата му чудати пътници няма да събудят никакви съмнения у митничаря, та по-бързо да ги остави на мира да продължат пътя си. Но въпреки това малко се разтревожи, и то не заради клиентите си, а заради опасността да се окаже замесен в нещо.
Ъндърхил подозираше, че около ония ковчези има нещо необикновено, може би незаконно. Предполагаше, че или вътре няма покойници, а някаква контрабандна стока, или, ако наистина има тела, то те са станали жертви на перуанско-колумбийските банди и трябва да бъдат изнесени от САЩ, преди американските власти да са ги надушили. Нито за момент не бе повярвал на версията, представена му при уговарянето на полета за Богота, за жертви на автомобилна катастрофа и техните опечалени роднини. Ако това бе истина, защо бе нужна цялата потайност? Сигурен бе, че поне двама души на борда му са въоръжени. И защо толкова се мъчеха да избегнат онова, което им предстоеше сега — срещата с американските митници?
Ъндърхил не бе собственик на „Лиърджет“-а — той принадлежеше на един богат колумбийски бизнесмен и бе регистриран в Колумбия, — но го бе взел под аренда и наред със заплатата си и средствата за поддръжката му получаваше и значителен дял от печалбата. Собственикът не можеше да не знае, че неговият самолет нарушава от време на време законите с някой и друг чартърен полет, но разчиташе на Ъндърхил да се справи с всяка ситуация и да не застраши с нищо капиталите и самолета му.
Амслър познаваше много добре пилотите от типа на Ъндърхил. Той веднага го прецени, че е от онези наемници, готови да летят където и да е и с всякакъв товар, стига да получат достатъчно пари. А обвиняха ли ги в закононарушение, веднага се представяха за невинни жертви, измамени от онези, които са ги наели. Твърде често, смяташе Амслър, подобни хора бяха и отявлени престъпници, които обаче винаги успяваха някак си да се измъкнат.
Излязоха заедно от Първи хангар и отидоха под навеса, където бе паркиран самолетът. Вратата му бе отворена и капитанът поведе инспектора по стълбата към пасажерската кабина.
— Госпожо и господа, имаме приятелско посещение от митниците на Съединените щати — оповести той.
— Добър вечер на всички — поздрави Амслър със същия вежлив тон, с който бе заговорил пилота. Междувременно се огледа и забеляза трите ковчега, прикрепени на едната страна на помещението, както и пътниците, седнали в другата.
— Добър вечер и на вас — отвърна на поздрава Мигел, който единствен стоеше прав. Държеше куп документи и четири паспорта. Подаде най-напред паспортите.