За един час чичо Артър бе разговарял с дванайсет души, седем от които се съгласиха да постъпят на работа още на следващия ден. Но той продължи търпеливо да търси още имена в списъците си. Само едно не фигурираше в тях и това бе на отдавнашния му приятел, професор Кенет Голдстейн, помощник-декан във факултета по журналистика на Колумбийския университет. Когато му обясни проблема на Си Би Ей, преподавателят веднага прояви разбиране и готовност да помогне. И двамата си даваха сметка, че тежката учебна програма би затруднила студентите от последния курс да се притекат на помощ, но някои от дипломантите вероятно биха проявили интерес и готовност за това. Както впрочем и завършилите неотдавна, които още не са успели да си намерят работа.
— Знам какво ще направя — каза академикът. — Ще го обявя като извънреден случай. И ще се опитам да събера поне десетина имена, които ще ти продиктувам по-късно.
— Да живее Колумбийският университет! — бе отговорът на чичо Артър, след който той набра нов номер.
Междувременно Теди Купър се бе върнал в заседателната зала да приготви работния план за временно назначените, които щяха да започнат работа от следващия ден. Заедно с двамата си помощници той прелистваше годишниците на издателствата, картите на областта и телефонните указатели, отбелязвайки библиотеките и редакциите на вестници, които трябва да бъдат посетени, както и маршрутите и реда на действие. Едновременно с това Купър си записваше и някои подробности, на които младите журналисти трябваше да обърнат особено внимание, докато преглеждат колоните с реклами три месеца назад в около сто и шейсет вестника. Какво всъщност трябваше да търсят?
Освен задължителното условие за радиуса от четирийсетина мили от Ларчмънт Купър набеляза още:
1) Сравнително усамотено място за хора, които не желаят да бъдат център на внимание, и могат да влизат и излизат, без да будят любопитство. Къщи и жилища на оживени или гъсто населени места да не се взимат предвид.
2) Помещението вероятно би било малка изоставена фабрика или склад, но може да е и голяма къща. В третия случай — занемарена или дори полусъборена, за да не буди интереса на други клиенти. Къщата би трябвало да има паркинг или гараж за няколко автомобила и непременно работилница за пребоядисването им. Много е възможно това да бъде селскостопанска постройка.
3) Жилищни помещения за най-малко четири или пет души. Но тъй като обитателите им не са придирчиви, в рекламата може и да не се споменава изрично „спалня“. Достатъчно е жилището да разполага с повече стаи (с това уточнение Купър имаше предвид място за арест на похитените, но избягна уточнението).
4) Мястото и помещенията вероятно не са привлекателни за онзи, който иска да открие канцелария или да ги обитава. Затова да се обърне специално внимание на всички реклами, задържали се по-продължително време, преди да изчезнат. Което ще значи, че след липсата на клиенти обектът изведнъж е бил нает или купен за цели, непредвидени при обявяването му.
5)Размерът на наема или цената на продажбата не е фактор в рекламата. Хората, които търсим, разполагат с много пари.
Това бе достатъчно, реши Купър. Той искаше да даде само най-обща представа, без да ограничава или обезсърчава личните хрумвания. Възнамеряваше и да разговаря с екипа на чичо Артър, който щеше да пристигне на следващия ден, та помоли Рита да му намери подходящо помещение. На обяд Купър и чичо Артър се видяха в кафенето на Си Би Ей. Тъй като беше неделя и в сградата работеха по-малко хора от обикновено, двамата можеха да останат сами на масата. Още щом седнаха, Купър заговори:
— Бих искал да ви помоля…
— Английското ви възпитание ме ласкае — спря го с жест чичо Артър. — Но тук сте в страната на голямото равноправие, където поданиците се обръщат и към краля си на „Джо“ или „Хей, вие!“, и все по-малко хора пишат „мистър“ върху пощенските пликове. Тук всички ме познават по име.
— Добре, Артър — съгласи се малко неловко Купър. — Просто исках да те питам какво мислиш за телевизионните новини сега в сравнение с…
— …с едно време, когато и аз имах думата ли? Ще те изненадам с отговора си. Сега всичко е много по-хубаво. И репортерите, и говорителите са много по-добри професионалисти, отколкото по мое време, без да се смятам за изключение от това. Може би защото отразяването на новините просто става все по-качествено. Което е естествено.