В ума на Ъндърхил светна мисълта: „Не знам защо, но няма да ме убият.“ И отговори, припряно и задъхано:
— Точно така! Не съм видял нищо, по дяволите!
— Махай оттук проклетия самолет — изрева Мигел — и си дръж устата затворена. Отвориш ли я, да знаеш, че където и да си, ще те намерим и ще те убием. Ясно ли е?
Разтреперан от облекчение, разбрал, че никога не е бил толкова близко до смъртта, но също и че последната заплаха е истинска, Ъндърхил кимна.
— Ясно. — Обърна се и тръгна към пистата.
Над джунглата се стелеше утринна мъгла и рехави облаци. Самолетът се издигна над тях. Изгряващото слънце бе размазано от мараня, което бе признак, че хората на земята ги чака още един палещо горещ и влажен ден. Но изпълнявайки механично задълженията си на пилот, Ъндърхил мислеше само за това, което му предстои.
Предполагаше, че Фокнър до него не е видял пленниците от семейството на Слоун и не подозираше нищо за съучастието на Ъндърхил, нито за случилото се само преди няколко минути. Дано да е така! Надяваше се, че вторият пилот ще може по-късно да се закълне в своето и на Ъндърхил пълно неведение относно случилото се. Това бе най-важното, на което Ъндърхил щеше да настоява в случай, че започне разследване, а той не се съмняваше в това: не е знаел. От началото до края не е знаел нищо за тримата Слоун. Дали ще му повярват? Едва ли. Но това не би имало значение, докато никой не докаже обратното.
Спомни си за жената, която бе проговорила. Името й бе Джесика, се казваше в съобщенията. Дали ще си спомни лицето му? Ще го разпознае ли по-късно? Твърде малко вероятно, като се има предвид състоянието й. А колкото повече мислеше, толкова по не му се вярваше тя изобщо някога да напусне Перу жива.
Даде знак на Фокнър да поеме управлението, облегна се назад в седалката и едва доловима усмивка мина по лицето му. Не му и минаваше през ума, че тримата пленници биха могли да бъдат освободени. Нито че той може да съобщи на властите кой ги държи и къде.
3
След три пълни дни разследване групата за бързо реагиране на Си Би Ей бе отбелязала вече значителен успех. В Ларчмънт, щата Ню Йорк, със сигурност установиха, че търсеният колумбийски терорист Улисес Родригес е един от похитителите на тримата Слоун и вероятно водач на цялата банда.
В неделя сутринта в Си Би Ей пристигна копие от рисунка с молив на Родригес, направена двайсет години преди това от един негов състудент в Калифорнийския университет в Бъркли. Продуцентът Карл Оуънс, който бе открил името на Родригес чрез Богота и емиграционната служба на САЩ, лично получи рисунката и замина с нея за Ларчмънт. Придружаваха го снимачен екип и спешно извиканият нюйоркски кореспондент. Под обектива на камерата кореспондентът показа шест снимки на Присила Риа, пенсионираната учителка, която бе станала свидетелка на отвличането пред супермаркета „Гранд Юниън“. Едната снимка бе на рисувания портрет на Родригес, а другите пет бяха взети от досиетата на хора с подобни черти. Учителката без колебание посочи истинския Родригес.
— Ето го! Той се провикна, че снимали филм. Тук на снимката е по-млад, но човекът е същият. Навсякъде бих го познала. — И добави: — Стори ми се, че той им бе водачът.
Още никой не знаеше, разбира се, че Родригес бе използвал името Мигел, а по време на полета до Перу се бе казвал Педро Паласиос. Но тъй като терористите винаги разполагаха с много имена, това не бе важно.
Четиричленната „група за бързо реагиране“ обсъди откритието късно в неделя на неофициално заседание. Присъстваха Хари Партридж, Рита Ейбръмс, Карл Оуънс и Айрис Евърли. Оуънс, който имаше пълното право да е доволен от напредъка си, поиска новината да бъде включена в емисията на вечерния информационен бюлетин в понеделник. А когато Партридж се поколеба, настоятелно взе да го увещава.
— Виж какво, Хари, още никой няма това. Преднината е наша. Съобщим ли го утре, всички ще го вземат от нас и „Ню Йорк Таймс“, както и „Вашингтон Пост“ ще ни признаят заслугата, колкото и да не им е приятно. Но ако се бавим и изчакваме, ще се разчуе за Родригес и ще загубим авторските си права. Нали знаеш как се разпространява мълвата. Онази жена в Ларчмънт може да каже на някого и така ще тръгне. Дори някой от нашите може да се изпусне, а не е изключено да по-дочуят и от другите компании.
— И аз съм на това мнение — намеси се Айрис Евърли. — Искаш утре да правя втората емисия, Хари, а освен Родригес други новини нямам.
— Знам много добре — отвърна им Партридж. — И аз мисля да го пуснем, но има и причини да изчакваме. Предпочитам да реша утре.