Джема имаше дарбата да дарява смях, радост и любов към живота. Беше изобретателна домакиня и превъзходна готвачка. Скоро Партридж се убеди, че тя не умее единствено да пести пари и да води семейния бюджет. Тъй като беше слаба по математика, обикновено надписваше сумите в чековете, така че винаги беше в конфликт с банката им. „Хари, съкровище мое, се оплака тя след поредната строга лекция от директора, банкерите са безмилостни. Те са… как му казвате на английски?“ Развеселен, Хари предложи: „Да не искаш да кажеш, че са твърде пресметливи?“ — „Колко си умен! Точно така, много пресмятат“ — решително ги осъди Джема.
Партридж намери лесно разрешение: просто пое в ръцете си финансите на семейството, което бе скромната му отплата за толкова много приятни преживявания. Другият проблем с Джема изискваше по-деликатен подход. Тя обожаваше коли, притежаваше една съборетина, „Алфа Ромео“, и като истинска италианка я караше все едно, че не е нейна. Понякога, седнал от дясната и страна в нейната „Алфа“ или в своето „БМВ“, което тя също обичаше да кара, Партридж затваряше очи и чакаше да се случи най-лошото. И всеки път, когато се разминаваха с него, той се сравняваше с котката, загубила поредния от деветте си живота.
Беше стигнал до четвъртия, когато събра кураж: да попита Джема дали не би се отказала от шофирането завинаги. „Защото твърде много те обичам — увери я той. — А когато не съм тук, сънувам кошмари и умирам от страх, че като се върна, ще те намеря ранена от катастрофа.“
„Но Хари — недоумяваше Джема, — аз съм толкова разумен шофьор.“
Партридж не искаше да спори повече и макар да повдигаше въпроса от време на време, реши да се съгласи с Джема, че тя е добър шофьор, а самият той е направо невротичен.
— Mio amore, щом забременея, няма повече да карам кола. Кълна ти се.
С това му напомни колко много искаха и двамата да имат деца. „Поне три“ бе обявила Джема малко след сватбата им и Партридж нямаше нищо против.
Междувременно той често напускаше Рим по задачи, възложени му от Си Би Ей, и в началото Джема продължи да работи като стюардеса. Скоро обаче стана ясно, че почти няма да могат да се виждат, защото често се случваше Партридж да се върне, когато Джема е на полет, а в други случаи ставаше обратното. Тогава Джема реши, че и за двамата ще е по-добре, ако спре да лети.
За щастие, щом съобщи това в „Алиталия“, компанията й намери работа на земята, и то в Рим. Двамата с Партридж бяха във възторг и прекарваха много повече време заедно.
Обичаха да обикалят Рим, да откриват тайните на хилядолетната му история, за която — скоро откри Хари — в ума на Джема съществуваше цял справочник.
— Знаеш ли, Хари, император Август е бил доведен син на Юлий Цезар и създал пожарна команда от роби. Но веднъж не могли да загасят един голям пожар и тогава той решил да се откаже от робите, а на тяхно място да вземе свободни граждани. Те се оказали много по-добри. Това е, защото свободният човек върши нещата по собствено желание.
„Вярно ли е говориш?“ — усъмни се Партридж, а Джема само се усмихна, но за голяма изненада по-късно той установи, че разказаното от нея наистина се е случило през шести век преди новата ера. А впоследствие, когато ООН свика симпозиум за човешките свободи в Рим, на който Партридж бе акредитиран, той ловко вмъкна и примера с пожарникарите на император Август в информацията си за Си Би Ей.
— Сикстинската капела, в която избират новия папа, е назована така по името на папа Сикстий IV. Той разрешил в Рим да има публични домове и един от синовете му бил от собствената му сестра. Трима от синовете си направил кардинали.
— А прочутото испанско стълбище на Пиаца ди Спаня не би трябвало изобщо да се казва така, ами „френско стълбище“. Защото французите дали идеята, а за построяването на площада завещал пари един французин. Само че наблизо е испанското посолство, без испанците да са имали нищо, ама нищо общо с това стълбище.