После Купър помоли Моуни да съобщи някои неща по телефона и без да задава повече въпроси, младежът кимна и изчезна. Върна се след няколко минути, за да съобщи: „Окей, мистър Купър. И двата отговора са положителни.“
— Цялата работа е във връзка с едно отвличане — продължи Теди Купър с въведението, след като бе помълчал малко, за да види как ще реагират слушателите му на съобщението, че ще узнаят „цялата истина“. — Отвлечени са съпругата на Крофърд Слоун, синът му Никълъс и баща му Ангъс. Вашата работа ще ни помогне в спасяването им и поради това е изключително важна. Оттук ще ви препратим към редакциите на местни вестници и някои библиотеки, за да изчетете всичко, което е публикувано през последните три месеца. Но не като обикновени читатели, а като Шерлок Холмс, защото ще ви кажа какви следи да търсите, които ще ни отведат до похитителите. Преди да тръгнете, ще ви раздадем журналистически карти от Си Би Ей. Можете да ги запазите като спомен за внуците си.
Колкото до транспорта, навън чакат мотори, които ще превозват по няколко групи на ден и ще оставят всеки един от вас на определеното му място. Оттам нататък ще се придвижвате сами. Имате право на лична инициатива. Използвайте предоставената ви възможност. Ако ви се наложи да пътувате с автобус или влак, разноските се поемат от Си Би Ей. Няма нужда да се връщате тук всеки ден, но трябва да ни съобщавате по телефона докъде сте стигнали и незабавно да ни уведомявате, ако откриете нещо важно.
Джонатан Моуни, силно ентусиазиран, се съветваше през това време с помощниците на Купър. Яви се с голям куп напечатани листи — планът за действие и основните насоки, разработени вчера от Купър и извъртени на машината през нощта. Моуни започна да раздава копията на своите колеги по временно назначение.
— Като стигнете до редакциите на местните вестници — продължаваше наставленията си Купър, — ще поискате най-напред всичките броеве три месеца назад, смятано от миналия четвъртък, или четиринайсети юни. В тях ще търсите рекламите на агенции, търгуващи с недвижими имоти, и ще проверите дали някоя от тях е предлагала под наем малка фабрика или склад, или голяма стара къща. За да ви стане по-ясно, отгърнете първата страница на това, което току-що получихте.
Тъкмо по средата на описанието, което той правеше за предполагаемата база на похитителите, вратата се отвори и посрещнат от ясно доловимо ахване, влезе Слоун, следван от Партридж. Купър ги бе повикал по телефона чрез Джонатан Моуни за по-голям ефект пред младите наемни журналисти.
С подчертана почтителност Купър слезе от катедрата си и без да представя официално водещия вечерния осведомителен бюлетин, просто му направи път.
— Здрасти, Теди. С какво мога да ти бъда полезен?
— Предполагах, че всички искат да се запознаят с вас, сър.
Слоун се наведе към него и едва чуто го попита:
— Кажи ми какво знаят всички тези хора тук.
Партридж се бе приближил до тях и слушаше.
— Почти цялата истина. Реших, че така ще вложат повече усърдие в работата си, а и заслужават доверието ни.
— Съгласен съм с теб — намеси се Партридж.
— И аз — кимна Слоун. Той се приближи към редиците столове със сериозно изражение на лицето; никой не очакваше да се усмихва весело, а когато заговори, гласът му издаваше цялото напрежение, в което беше.
— Дами и господа, през следващите дни всеки от вас ще допринесе пряко за избавлението на моята съпруга, сина ми и баща ми. Ако това наистина стане безметежно, бъдете сигурни, че ще намеря начин да се отблагодаря на всекиго лично. Сега искам само да ви засвидетелствам признателността си, че сте тук, и да ви пожелая успех.
Слоун остана на мястото си, докато повечето от младежите станаха и дойдоха да се ръкуват с него и да му изкажат благопожеланията си. В очите на някои Теди Купър забеляза сълзи. Накрая Слоун кимна за довиждане и си излезе така тихо, както бе дошъл. Партридж, който също стисна ръцете на някои от тях и размени по няколко думи с всеки, го последва.
След като изслуша и се постара да отговори изчерпателно на зададените му въпроси, Купър завърши инструктажа си с няколко свои идеи, които не бе обсъждал с никого, но внимателно бе обмислял предишната нощ.
— Освен търсенето на обява за сграда, каквато ви описах, бих искал да се възползвате от отрупаните пред всеки от вас вестници и да обърнете внимание на всяка страница за неща, които ви се сторят необикновени. Нямам представа какви точно, но запомнете едно: терористите, които се опитваме да проследим, са се таили наоколо поне един, ако не и два месеца преди това. И колкото и да са се старали да бъдат внимателни, не може да не са направили през това време нещо дребно, което е оставило следа. Не е изключено то да е отразено и в печата.