До края на деня Партридж все си спомняше думите му: „Когато има затишие, после става нещо голямо.“
6
Случи се така, че денят, в който Хари Партридж разговаря със собственика редактор на „Есцена“, Перу бе в центъра на една свръхсекретна среща между най-висшите ръководители на корпорацията, собственица на телевизионната компания Си Би Ей, „Глобаник Индъстрийс Инкорпорейтед“. На такова съвещание те се събираха два пъти годишно и тридневният им „семинар за координиране на политиката“ се ръководеше от председателя и главен директор на Обединението, Тиъдор Елиът. Деветте дружества, чиито контролни пакети държеше „Глобаник“, но които също притежаваха по няколко големи фирми, бяха представени на семинара само от своите главни директори. На такива срещи се разменяше поверителна информация и се разкриваха тайни планове, някои от които можеха да създадат или да ликвидират конкуренти, инвеститори и пазари по цял свят. Но по правило не съществуваше дневен ред в писмена форма за подобни форуми. Мерките за сигурност бяха много строги и всеки ден преди откриване на заседанието залата беше проверявана със специални електронни уредби. Отвън задължително чакаше цял екип от помощници и съветници на всяка от компаниите, готови да дадат информация или данни, необходими на шефовете им. Мястото на тези срещи почти винаги бе едно и също. И този път — в клуба „Фордли Кей“ близо до Насау в Бахама.
Това бе един от най-луксозните частни клубове с пристанище за яхти, игрища за голф, тенис-кортове и плажове с бял пясък, до които понякога получаваха достъп особено важни гости, готови да платят високата цена. Членството в клуба бе изключително трудна работа и от кандидатите в дълги списъци се изискваше голямо търпение, понякога напразно. Тиъдор Елиът отскоро бе член, за което бе чакал цели две години.
Първото заседание тази сутрин бе в малка уютна библиотека с дълбоки кресла, тапицирани в бежова кожа, и килими от стена до стена. В меко осветени витрини между лавиците с книги се виждаха сребърни спортни трофеи. От портрета си над рядко използваната камина основателят на клуба доброжелателно гледаше малкото отбрано общество.
Елиът бе облечен, както му бе редът, в бели панталони и със светлосиня спортна риза с емблемата на клуба — разделен на четири щит с палмово дърво, кръстосани тенис-ракети, стикове за голф и яхта на фона на морски вълни. Тио Елиът бе надарен с класическа мъжка красота — висок, строен, широкоплещест, с широка челюст и гъста коса, още не съвсем побеляла. Само тя напомняше, че след две години генералният директор щеше да стигне пенсионна възраст и мястото му щеше със сигурност да бъде заето от някой от присъстващите. А като се има предвид, че повечето от шефовете на компании бяха твърде възрастни за това, вероятните кандидати бяха само трима. Една от тях бе Маргот Лойд-Мейсън.
Тя имаше ясното съзнание за това, докато четеше изложението си за състоянието на телевизионната компания Си Би Ей.
Тоалетът й бе внимателно подбран — да не я прави твърде женствена и същевременно да не я лишава от предимствата на пола й. Спряла се бе на бежови ленени панталони и памучен пуловер в меките нюанси на праскова. Те подчертаваха правилното й телосложение, оценено от нескритите погледи на някои от мъжете.
Позовавайки се на точни данни, Маргот изложи, че откакто „Глобаник Индъстрийс“ е купила предишната година радио-телевизионната компания Си Би Ей заедно с филиалите й, там е въведен строг финансов контрол, бюджетът е вързан, а излишният персонал — уволнен. В резултат на което печалбата за третото тримесечие е нараснала с двайсет и два процента в сравнение с прдишната година.
Малко след това Маргот спомена за неотдавнашното отвличане на тримата членове от семейството на Крофърд Слоун. Генералният директор на дърводобивната компания „Интърнешънъл Форест Продъктс“, суров безцеремонен орегонец на име Де Уит, я прекъсна:
— Много неприятна работа и всички се надяваме виновниците да бъдат заловени. Но при все това вашата телевизионна компания извлича само полза от случая.
— Ще ви кажа точно каква — отговори Маргот. — Рейтингът на централния ни вечерен информационен бюлетин се покачи от 9,2 на 12,1 само през последните пет дни, което значи, че имаме нови шест милиона зрители и безусловно излизаме на първо място. Това повлия и на други наши програми, особено излъчваните веднага след новините. Всичките ни спонсори са във възторг и през следващия сезон ще излъчваме още повече реклами.
— Този рейтинг означава ли, че повечето ви зрители не сменят каналите? — попита някой.