— Телевизионните компании знаят от опит, че щом публиката гледа новините на определен канал, обикновено остава със същата компания и през следващия час и половина, а понякога и по-дълго. През това време се присъединяват и други зрители — обясни Маргот.
— Като стана дума за рекламите, Маргот, какви са новините по онзи проблем със записващите видеоапаратури? — Гласът принадлежеше на Лиън Айрънуд, атлетичния калифорниец с хубав загар, който ръководеше компанията „Уест Уърлд Авиейшън“, производител на много търсени изтребители. Той бе вторият претендент за приемник на Елиът. — Колко домакинства разполагат вече с тях?
— Около петдесет процента — осведоми го Маргот — и ти си напълно прав за проблема. Повечето от онези, които записват телевизионните програми, превъртат след това рекламите, без да ги гледат, намалявайки по този начин техния ефект.
— Един от тях съм и аз — призна Айрънуд.
— Не забравяйте и копчето за спиране на звука — добави друг. — Аз например винаги го натискам, когато започва реклама.
— Всичко това намалява печалбата ни от рекламите — продължи Маргот — и ние търсим допълнителни източници на приходи, поради което Си Би Ей и други компании започнаха тихомълком да купуват кабелни телевизии. А тъй като капиталите са в телевизионните мрежи, един ден кабелната телевизия ще се окаже изцяло собственост на големите компании. Едновременно с това изследваме възможностите за корпориране с телефонните компании.
— Как ще се корпорирате? — попита Айрънуд.
— Ще ти обясня. Най-напред трябва да имаме предвид, че конвенционалната телевизия е на доизживяване. След десет-петнайсет години старомодна телевизионна антена ще може да се види вероятно само над института „Смитсониън“. А дотогава телевизионните станции ще се захвърлили традиционните си предаватели като неикономични.
— Следователно кабелната и сателитната телевизия ще завладеят света.
— Отчасти, но не напълно — усмихна се Маргот. Тя плуваше вече в свои води и се надяваше, че демонстрира далновидност.
— Следващото нещо, което трябва да имаме предвид — продължи тя, — е, че самостоятелните кабелни групи също нямат голямо бъдеще. За да оцелеят, те, както впрочем и ние, трябва да се обединят с телефонната мрежа, стигаща до всеки дом. Технологията за комбинация на телефонен с телевизионен канал, използваща оптически кабел, вече съществува. Което значи, че телевизионните компании като нашата трябва само да разработят специализирани кабелни програми. Потенциалните приходи са огромни.
— Правителството не налага ли някакви ограничения върху телефонните компании, навлизащи в телевизионния бизнес? — осведоми се Айрънуд.
— Конгресът ще ги отмени. Усилено действаме за това. Вече има проектозакон.
Непринуденият приятелски разговор продължаваше. Но въпросът за отвличането на тримата Слоун повече не бе повдигнат. По-късно същата заран дойде ред и на К. Фосис („Фоси“) Ксенос, председател на „Глобаник Файнъншъл Сървисис“ да вземе думата пред своите колеги. Той бе третият вероятен кандидат за председателското кресло на корпорацията и най-опасният съперник на Маргот.
Днешното му съобщение се отнасяше за сложен, много деликатен и доста секретен проект, все още в начална фаза, но обещаващ многомилиардна печалба за „Глобаник“. Той се включваше до изкупуването на част от перуанския външен дълг и създаването на гигантски фонд за капиталовложения в недвижими имоти в Перу, където „Глобаник“ действуваше ръка за ръка с правителството на тази страна.
Фоси подробно описа етапите на действие и условията в това начинание:
1) В момента Перу имаше повече от шестнайсет милиарда долара външен дълг, по който бе обявил неплатежоспособност, и световните финансови институти отказваха да му дават нови заеми. Но предвид на отчаяната си икономическа криза Перу се мъчеше да си възстанови благонадеждността, за да получи правото на нови кредити.
2) „Глобаник Файнаншъл Сървисис“ тихомълком бе купил четири и половина милиарда от дълга на Перу, плащайки средно по пет цента на долар. Първоначалните кредитори, главно американски банки, бяха доволни и на такава ниска цена, тъй като отдавна бяха загубили надежда, че ще си получат парите. Така „Глобаник“ бе станал гарант на дълга на Перу, превръщайки го в ценни книжа, чиято стойност се определя с преговори.
3) Чрез трима от министрите си правителството на Перу бе уведомено, че има рядката възможност да заличи четири и половина милиарда от дълга си, като купи така трансформирания заем от „Глобаник“ за десет цента на долар, поемайки всички счетоводни разноски в Перу със своята слаба валута, инти. Това бе хитро измислената въдица на Фоси, благодарение на която малкият и ценен перуански резерв от чуждестранна твърда валута щеше да остане ненакърнен.