— Не — признавам. — Нашите читатели бяха доста по-тиха компания.
— Точно така. Добре дошъл в света на най-взискателните читатели, които някога си срещал. Добре дошъл на предната огнева линия.
Идеята, че след почти десет години практика като музикален журналист в не едно и две издания, ще смятам работата в тийнейджърско списание за огнева линия, ме развеселява. Телефонът на бюрото ми звънва няколко пъти и аз го фиксирам сякаш за пръв път в живота си виждам телефон.
— Звъни — установява Фран.
— Чувам.
— Тогава защо не го вдигнеш?
— Ами добре — кимам. — Обаче не очаквам никой да ме търси тук.
Фран се засмива, аз вдигам слушалката и кашлям, за да прочистя гърлото си.
— Ало, списание „Тийн Сийн“. С какво мога да ви бъда полезен?
— Ти ли си, Дейв? Изи е.
— Аз — потвърждавам. — Това беше първото ми „ало“ тук. Хареса ли ти?
— Страхотно — хвали тя. — Много добре произнесено.
— Как е при теб, скъпа?
— Както винаги. Имах няколко срещи. Снимките за следобед се провалиха, но като цяло всичко е наред. Сега не става дума за мен. Кажи ми, как се оправяш в света на тийнейджърите? Мразиш ли го вече?
— Всъщност не — поглеждам Фран, която е отишла в другия край на офиса. Стои пред принтера с ръце на кръста и нетърпеливо чака да излезе нещо. — Дори ми харесва.
— Това е чудесно. Наистина се радвам за теб, пък ако ще да загубя облога.
— Какъв облог?
— Хванах се на бас с Джени на един елегантен обяд, че ще се махнеш от редакцията преди да свърши работното време. — Тя се разсмива. — Намери ли си нови приятели?
— Не съвсем. Тук са само момичета.
— Нито едно момче?
— Дори и половин няма.
— Ами сега? Какво смяташ да правиш? — пита закачливо жена ми. — С кого ще си говориш за мъжките неща? Кого ще впечатляваш с енциклопедичните си знания за идиотски изгряващи банди?
— Не знам. Направо съм като Били самотника.
— А Джен? Не си ли играе с теб?
Наподобявам гласа на сърдито дете.
— Ами! Тя е същата като теб. През целия ден е на срещи, все върши разни важни работи.
В другия край на офиса Фран сърдито зарежда принтера с хартия. Това ми харесва. Харесва ми, че това момиче ме разсмива, без да произнесе нито дума.
— Всъщност… сприятелих се.
— С кого?
— С момичето, което седи на бюрото до мен. Казва се Фран. Но май я раздразних с намека, че само си губи времето в списание за тийнейджърки.
— Ти си завършил с отличен училището по сближаване — с язвителен сарказъм отсича Изи. — Наистина, подходът ти имаше успех при мен, но не съм сигурна, че ще проработи с други пиленца. Ще трябва да се помириш с нея.
— Не мога — обяснявам. — Знаеш, че не обичам да имам жени за приятелки. — Не преувеличавам. Наистина нямам никакви приятелки жени, освен приятелките на Изи или гаджетата на моите приятели. Никога не съм бил почитател на женското приятелство. То прекалено усложнява живота. Единствената приятелка, която съм имал, взех за жена.
— Тогава с кого смяташ да обядваш?
— С никого.
— О, Дейв, но това е толкова печално! Също като първия учебен ден. — Тя се засмива. — Искаш ли да взема такси и да се срещнем някъде?
— Не, не се безпокой. Честна дума, ще се оправя.
Бъбрим още малко за глупости — нищо конкретно, и аз се чувствам по-добре. Да си говоря по телефона с жена ми от работното място е едно от нещата, които наистина ми липсваха, докато си седях вкъщи. Не е същото, ако си свободен. Няма я тръпката на забраненото удоволствие. Продължаваме още пет минути, казваме си довиждане и затварям. Няколко секунди по-късно телефонът на Фран звънва и тя долита да го вдигне. След минута, през която не казва нищо и само се смее, тя поставя обратно слушалката.
— Беше жена ти — обяснява. — Току-що ме накара да й обещая да те наглеждам на обяд в случай че си самотен.
мъжкар
Фран и аз си говорим за разни случайни неща, прескачайки от една тема на друга през целия път от офиса до местната дупка за водопой и обедна почивка — винен бар, наречен „Хамптънс“. На тръгване кани няколко други момичета от редакцията да се присъединят към нас, но всички отказват. В „Стилисимо“ има разпродажба на продуктите, които козметичните фирми изпращат за представяне. Очевидно, огромен куп евтина козметика е далеч по-привлекателен, отколкото да прекараш четвърт час в напъни да любезничиш с новия в класа. Така че сме само аз и тя. Тя и аз. Чувствам се доста неловко.