Бабаитството на четири осемнайсетгодишни момчета, тръгнали сами на ваканция в чужбина, е нещо опияняващо. Скоро установихме регулярен дневен график — ставахме по обяд, замъквахме се в едно от многобройните крайпътни кафенета за „английска закуска“, сетне се излежавахме на плажа и зяпахме момичетата. Около четири се връщахме в апартамента, за да поспим и към осем пак излизахме, за да хапнем някъде, обикновено бургери, след което се отправяхме към различните клубове и барове, които Беницес предлагаше. Не се връщахме в стаята преди пет сутринта.
Успехът ни сред противоположния пол не беше главозамайващ. Въпреки това всяка вечер се скупчвахме в единия ъгъл на някой бар или клуб и наблюдавахме момичетата. Понякога някой от нас обявяваше, че „онази там ни бройка“ и се отправяше да завърже разговор, само за да се върне засрамен след няколко минути. Но да те отхвърлят е неизбежна част от живота на един осемнайсетгодишен мъж.
През последната нощ от нашата ваканция обаче се случи нещо странно. Свалиха ни.
Случи се точно както е написано в писмото. С приятелите бяхме в един бар на плажа, когато група момичета на нашата възраст влезе и си поръча напитки. Помислихме, че са англичанки заради дрехите, с които бяха облечени, но когато изпратихме Джейми на разузнавателна мисия, разбрахме, че са от Ирландия и току-що са пристигнали на острова. И ето ни — четирима типа от Южен Лондон през последна нощ от ваканцията си в единия ъгъл на бара, а в другия — четири момичета от Ирландия, решили да започнат своята ваканция с истинска фиеста. Идеалното съвпадение. Веднага ги заговорихме. Джейми и Ед се ориентираха към едно момиче на име Кейтлин. Ник бъбреше оживено с Бренда, а аз се опитвах да забавлявам Колийн, по която си падах, и нейната отегчена приятелка Сара-Джейн, по която не си.
Сваляческият ни подход беше основан на принципа на водната пушка с пръскачка — набелязвахме кое момиче ни харесва и след приличен интервал от време момичетата ни даваха знак дали имаме някакъв шанс. В нашия случай се бяхме поголовно объркали. Оказа се, че Сара-Джейн харесва Ник, Бренда си пада по Ед, Колийн — по Джейми, а Кейтлин не харесва никого, което ме постави в положението на аутсайдер. Половин час след като стана известна информацията кой кого предпочита, Бренда и Ед се бяха запътили към друг бар, езикът на Колийн бе стигнал до гърлото на Джейми, докато Ник и Сара-Джейн се бяха сврели в един тъмен ъгъл, където се смееха и натискаха.
Барът вече се пълнеше, диджеят започна да върти сума хитове и хората се тълпяха на дансинга. Изглежда целият свят се забавляваше — с изключение на мен и това фантастично изглеждащо момиче. Кейтлин и аз прекарахме половин час, като гледахме празно в чашите с пиене или един в друг. Сетне тя сви рамене, сякаш бе стигнала до съдбоносно решение.
— Ще танцувам с теб — каза с лек ирландски акцент, който бях готов да слушам цяла нощ, — но само толкова.
Макар че гласът й бе мек, в него се забелязваше нотка на заплаха, което ме подразни. Въпреки това я последвах на дансинга.
Диджеят пускаше все стари парчета, за да накара хората да танцуват — Мадона, Майкъл Джексън, АББА и някаква сладникава италианска музика, но Кейтлин не се отказа и през цялото време танцува. Тъй като изглеждаше изключително печена, предположих, че когато пуснаха АББА ще си седне, но тя не го направи. На няколко пъти, макар че за всеки в бара беше повече от ясно, че аз танцувам с нея, някакви типове се опитваха да застанат между нас, но тя всеки път успяваше ловко да изманеврира и отново да се върне при мен.
Около единайсет часа окончателно установих, че между нас нищо няма да се получи и реших да се прибера в квартирата, за да събера багажа си за полета към дома.
— Знаеш ли какво, Кейтлин — казах. — Тръгвам си. Беше ми приятно да се запознаем.
Тя ми се усмихна за пръв път и отговори.
— Не си отивай.
Никакви обяснения.
Никаква допълнителна информация.
Просто кратко „не си отивай“.
И аз останах.
Скоро след това напуснахме бара и се отправихме към плажа, седнахме на пясъка и загледахме вълните. Сякаш до мен седеше съвършено различен човек. Извини ми се, че се е държала грубо. Обясни, че е тръгнала само защото приятелките й настоявали. Не искала да идва, защото знаела, че те ще прекарат двете седмици в лов на момчета, а тя не си падала по това. Попитах я по какво си пада и тя, без да се замисли дори за секунда, каза: