о!
Точно в три Фран влиза в офиса заедно с Ели.
— Как беше обядът? — питам, когато сяда на бюрото си.
— Страхотен — възторгва се тя. — Най-хубавият ми обяд досега. Макар че не биваше да пия последната чаша вино. Единственото, на което съм способна сега, е дълга дрямка. — Тя се разсмива. — А твоят сандвич? Как беше?
— Не заслужава да пиша съчинение за него.
— Реши ли какво ще правиш за онова нещо? — пита ме тихо тя.
— Няма да й се обадя — лъжа и в същия миг се чудя защо не й признавам за срещата с Никола. Предполагам, защото е прекалено лична и прекалено скорошна. Преди това трябва да си подредя мислите. Да реша какво да правя.
Фран ми отправя полуусмивка в знак на солидарност, но не казва нищо повече.
— Така е най-добре — добавям с чувство на вина. — Така е най-правилно.
— Ако имаш нужда да поговориш… — започва Фран.
— Не, благодаря — прекъсвам я, въпреки че искам точно това. — Добре съм — добавям. — Ще се оправя.
играя
В седем часа вечерта същата вечер стоя пред входа на „Деним“ на Сейнт Мартин Лейн. Минавам покрай бабаита на вратата и оглеждам залата за Изи. Барът е тъпкан с хора, минали за по едно-две питиета след работа, звучи приятна танцова музика. През целия следобед съм мислил само за Никола, но сега трябва да я потуля дълбоко в съзнанието си. Не бива да позволя Изи да долови у мен и следа от безпокойство. Зървам я заедно с безупречно облечените й приятелки на една маса в задната част на бара, поемам дълбоко въздух и се приготвям да си дам вид, че прекарвам страхотно, макар че вътре в мен бушува истински хаос.
— Хей, Дейв! — вика Изи.
Усмихвам се и махам с ръка. Когато стигам до масата, тя става и се хвърля към мен, като ме прегръща с две ръце. Още не е пияна, но е на път.
— Как си, красавецо? — Гледа ме право в очите и го изрича с такава страст, че разтапя душата ми.
Засмивам се, за да прикрия нервността си.
— Добре, благодаря. Няма нужда да те питам ти как си, нали?
— Не се безпокой за мен. — Усмихва се Изи. — Знаеш, че държа на пиене повече от теб. — Повлича ме, за да ме представи на „момичетата“ си. — Слушайте всички — размахва ръцете си, за да привлече вниманието им. — Знаете ли, че моят Дейв е Доктор Любов в „Тийн Сийн“?
При тези думи седящите около масата започват да се смеят, хихикат, кикотят, и подхилкват, видимо приятно възбудени от мисълта, че ще бъдат в компанията ни специалист по сърдечните въпроси. Аз съм тазвечерното им забавление. И наистина през следващия половин час съм въвлечен във водовъртеж от въпроси и отговори. Едно след друго момичетата от пийналата компания на Изи ми се самопредставят, ако вече не ме познават, след което ми описват любовните си болки, за които до този момент определено не бях чувал.
— Пуснете ме първа — настоява къдрокосо момиче на около двайсет и пет, за което знам, че е на свободна практика във „Фам“. — Здрасти, Дейв, аз съм Давина и съм дизайнер. — Стискам подадената ми ръка. — Приятелят ми Ник е адвокат и отива да работи в Хонконг за шест месеца. Възможно ли е да ми изневери през това време?
Приятелките на Изи тропат ритмично по масата и фалцетно припяват „Доктор Любов“, очевидно доволни от майтапа за моя сметка. Влизам в тон с настроението на компанията и вдигам ръце, за да ги накарам да млъкнат.
— Тишина, моля! — заповядва Изи, поемайки ролята на церемониалмайстор. — Говори Доктор Любов.
— Боя се, че докторът се нуждае от малко повече информация — казвам на Давина.
— Например? — пита тя.
— От колко време сте заедно?
— От година и половина.
— И… е… това е доста труден въпрос, но той… изневерявал ли ти е преди?
— Само веднъж — гласи овчият отговор. — Адски отдавна, беше на почивка с няколко приятели.
— Той ли си призна?
— Научих го от гаджето на един от най-добрите му приятели.
— И въпреки това си го прибра обратно?
Тя кима.
— И оттогава не ти е изневерявал?
— Доколкото знам, не.
— Значи мислиш, че може да ти е изневерявал, но просто не си го хванала?
— Ами, преди време често се обаждаше едно момиче от офиса му, но нямам доказателства.
— Е, какво мислиш, Докторе? — пита Изи.
— Съжалявам, Давина, но според мен — разкарай го!
Цялата маса избухва в ръкопляскания и подвиква одобрително.
— Аз съм следващата! — скача кестенявото момиче отляво. Познавам я. Бека, от младшите дизайнерки във „Фам“. Виждали сме се и преди. — Така. Ето и моята дилема: харесвам едно момче, което е младши дизайнер в едно от списанията на горния етаж.