— Джейк от „Даунлоуд“ — намесва се с делови тон Изи.
— Откъде знаеш? — изненадва се Бека.
— Всички знаят — съобщава Давина с тон, по който личи, че се цупи заради лекарството, което съм предписал за нейния любовен проблем.
— Добре де — почервенява до корените на косата си Бека. — Вярно е. — Тя мята смразяващ поглед към Изи. — Та моят въпрос, Доктор Любов, е как да открия дали и той ме харесва, без да му позволя да разбере за моите симпатии. Не искам да знае, ако влечението не е взаимно. Но той непрекъснато ме гледа, когато сме в асансьора.
— Сигурно имаш засъхнала паста за зъби на брадичката — подхвърля русокосо накъдрено момиче, на което все още не съм представен.
Всички освен Бека се разсмиват.
— Защо не го попиташ? — предлагам аз.
— Защото ще изглеждам отчаяна — обяснява сериозно тя. — А аз не съм чак толкова отчаяна.
— Звучиш все едно живееш през 1954, тогава нагласата ти е била общоприета.
Бека се засмива.
— Просто нямам навик аз да каня мъжете, разбираш ли?
— Какво може да изгубиш?
— Достойнството си.
— А ще те изведе ли твоето достойнство в петък вечер на танци, за да си прекараш добре?
Тя не ми отговаря.
— Не мисля.
— Та какво препоръчва в този случай Доктор Любов? — настоява Изи.
— Следващия път, когато сте заедно в асансьора, се опитай да го заговориш. Ако стане, попитай го иска ли да обядвате заедно. Един обяд не е равнозначен на среща. Ако каже „да“ и определи дата, значи си изтеглила печелившата карта. Ако се оправдае, че е зает, можеш да се ориентираш към някое по-тучно и по-гостоприемно пасбище. Следващата, моля?
— Ето та нещо сложно — казва блондинката със студеното къдрене. — Аз съм Оливия и съм артдиректор на списанието. Въпросът ми е следният. С едно момче сме приятели още от колежа…
— Джереми, нали? — прекъсва я разкошна червенокоса мадама, в която разпознавам Мили — младшата модна редакторка. — Вие двамата сте идеалната двойка!
Оливия свива рамене.
— Не съм чак толкова сигурна.
— Разкажи предисторията — предлагам.
— Познаваме се още от колежа, бяхме най-добрите приятели и тъй нататък, подкрепяхме се в трудни моменти, но между нас не се бе случило нищо до миналата събота, когато…
— Защо не ми каза, когато те попитах как прекара уикенда? — възмущава се Изи. — Отговори ми „прилично“. Нали съм сред най-добрите ти приятелки в работата. Абсолютно сигурна съм, че да се свалиш с типа, който ти е най-добрият приятел от колежа, е нещо повече от прилично. Това е новина за първа страница!
Оливия се разсмива.
— Само се целувахме.
— И какъв е проблемът? — интересувам се.
— Не знам… предполагам, че искам да разбера дали да продължим по-нататък.
— Харесваш ли го?
— Много е мил и куп момичета го харесват, но аз не съм сигурна за себе си.
— Това не ми звучи особено добре — казва Бека.
— Значи не си сигурна дали го харесваш? Така ли да те разбирам?
Тя отпива от питието си.
— Чувствам се удобно с него и го обичам малко.
— Какво мисли той по въпроса?
— Иска да продължим.
— Ще иска я — намесва се Мили. — Нали е мъж.
— Значи не се страхува, че ще изложи на опасност приятелството ви?
— Казва, че ако нищо не излезе, можем да си останем приятели както преди. Но аз не съм сигурна, че ще е възможно.
Изи ме поглежда.
— Е, какъв е съветът на Доктора? — пита тя, макар че според мен вече знае отлично какво смятам да кажа, защото положението на Оливия е абсолютно същото, в което бяхме ние с нея в началото на нашата връзка.
— Всичко зависи от това, колко си смела — старая с да задържа погледа на жена си. — По-лесно е да се държиш хладно и да оставиш нещата каквито са. Разбира се, всичко може да се обърка и да се скарате. Тогава ще загубиш добър приятел. Но ако изиграеш картите си както трябва, ако си търпелива и не насилваш нещата, може да получиш повече, отколкото си мечтала. Може да откриеш човека, който ще бъде винаги до теб, който никога няма да се умори да те гледа, който е твоят идеален духовен партньор.
Получавам възторжени овации.
Въодушевен, обявявам, че този път аз черпя, и когато се връщам с питиетата, са пристигнали още момичета от „Фам“, които настояват да получат съветите ми. Тази вечер не прилича по нищо на излизанията ми с Тревър и Лий или с която и да е друга мъжка компания. Става купон. Неочаквано се оказвам „едно от момичетата“ — слушам клюките и заяжданията по адрес на гаджетата им и за пръв път днес забравям колко се е усложнил животът ми. Вместо да мисля за това, просто раздавам съвети наляво, надясно и в центъра. На Кати — старши редактор във „Фам“, обяснявам, че е авантюристка, на която й харесва, че приятелят й Сол я мами — това го прави по-интересен. Предупреждавам Джесика — производствения мениджър, че всяко двусмислие в опита й да разкара стажант архитекта Джонатан ще го накара да припка подире й като кученце до края на живота й, а на Деби — една от сътрудничките на свободна практика, чийто списък с оплаквания от гаджето е дълъг колкото ръката ми, заявявам: