— Той никога не ти е обръщал никакво внимание, рядко е казвал нещо хубаво за теб, ти дори не си сигурна, че го харесваш, а съществува и сериозното опасение, че се вижда и с друга мадама. Какво правиш? Ти си хубава и интелигентна, а си пилееш времето с мъж, който не заслужава дори и една минута от него!
Получавам следващата порция възторжени овации.
Изи ме прегръща и ми прошепва просто, но сърцераздирателно: „Обичам те, Доктор Любов“.
Отвръщам на целувката й.
— И аз те обичам.
В този миг си спомням за Никола и колко много тази тайна тежи на сърцето ми и съм на ръба да й призная всичко. Но се стягам и възвръщам самоконтрола си.
Не мога да й кажа. Не мога, защото съм сигурен, че това ще разбие сърцето й.
поставяне на място
Часът е девет и четирийсет и пет на другата сутрин. Тъкмо излизам от метрото на Гоудж Стрийт и се отправям нагоре по улицата към работата ми. Включвам мобилния си телефон. Имам съобщение. „Здравей, Дейв. Аз съм, Никола О’Конъл… и… часът е осем и четирийсет и пет. Мисля, че… аз… аз… Не мисля, че ще мога да те видя отново. Ти нямаш нищо общо, честна дума. Просто… просто… ами мисля, че така ще е най-добре. Беше грешка. Не биваше да те търся, нито да влизам в контакт с теб. Ти имаш свой собствен живот. Извинявай, ако съм те разстроила. Наистина съжалявам. Бай.“
искам
Продължавам по Тотънхам Корт Роуд и съзнавам, че би трябвало да се чувствам, все едно съм спечелил карта „Излез от затвора“. Отървал съм кожата. Никола не иска да ме вижда повече, Изи не знае нищо, мога да продължа да живея нормалния си живот. Обаче знам, че „нормалният живот“ е невъзможен, защото не искам да се освобождавам от Никола, а и не съм сигурен, че тя иска да се освободи от мен. Съобщението ясно показва, че е по-загрижена за мен, отколкото за себе си, а това, ако не друго, още повече засилва желанието ми да я видя.
Стигам в офиса и решавам да й оставя съобщение на мобилния. Но тъкмо съм вдигнал слушалката, в стаята нахлува Фран и нарушава концентрацията ми.
— Направо ще се смахнеш, като прочетеш това — размахва тя някакво списание под носа ми.
Забелязвам, че е стар брой на „Фам“, на чиято корица прясно фризирана бивша телевизионна звезда от първа величина се пъчи редом с гаджето си — не по-малко известен музикант.
— Снощи започнах да преглеждам милионите списания, натрупани в спалнята ми, опитвайки се да реша кои да изхвърля и кои не, когато видях този брой. Никога няма да познаеш какво открих в него. — Тя разлиства списанието, докато намери търсената страница и ми го подава. Прочитам заглавието: „Ако вашият съпруг има дете от тайна любовна връзка“. Статията е от Изи и сърцето ми забива като лудо. Обръщам, за да видя на корицата датата на издаване — януари 2000.
— Обикновено не чета подобни глупости — отбелязва делово Фран. — Нали знаеш, статии от този род редовно се появяват по страниците на женските списания, например „Мами ли ви вашият партньор?“ или „Как да получите 60-минутен оргазъм със съпруга си“, но… много е странно, не мислиш ли?
Статията на Изи се състои от историите на три жени и в тях подробно се разказва как са научили, че съпрузите им имат деца. Първата е на двайсетина години и тъкмо открила, че мъжът, с когото живее, я мами, когато другата жена се появила на входната врата с бебе в ръцете. Втората наближава трийсетте, омъжена е от две години и случайно разкрила, че съпругът й е баща на три деца от три различни жени. А третата, в началото на трийсетте, е снимана задно с двегодишната си дъщеря и твърди, че бащата е един женен поп певец, но не назовава името му.
Под статията има каре със статистически данни, което привлича вниманието ми. Според статистиката през 1998 година в Англия и Уелс са родени 240 611 извънбрачни деца, в акта за раждане на 49 960 от тях не е вписано името на бащата — неопровержим индикатор, че бащата или е неизвестен, или изобщо не присъства в живота на детето. Някакъв експерт по семейното право твърди, че единственият начин един баща в Обединеното кралство да направи ДНК тест за доказване на бащинство е със съгласието на майката, което тя може и да откаже. Същият адвокат обяснява, че ако един мъж установи, че има дете, той няма никакви легални права над него, освен ако не му бъдат отстъпени от майката на детето, или, ако това не стане доброволно, чрез „Заповед за родителска отговорност“. Това обаче изисква съдебно слушане, на което съдия решава дали е в интерес на детето липсващият баща да се завърне в живота му.