Образът на бившия Стелин приятел изплува пред очите ми.
— Е, той беше наистина готин пич — спомням си.
— Знам. Нали ходихме цели две години.
— Какво прави сега? Не съм го виждал откакто се разделихте. Странно, помниш ли как четиримата постоянно излизахме заедно?
— Налетях на него преди време — казва ми Стела. — Женен е. Има две деца. Живеят в Кентиш Таун. Вие двамата се разбирахте добре, нали? Харесваше същата музика като теб… Предполагам, че това се случва, когато хората се разделят. Губиш добри приятели.
промени
Четвъртък: Тревър, определено пийнал повечко, след работа в „Кочияш и кон“ в Сохо
— Веднъж преди много време ме попитаха какво според мен е любовта — философства Тревър. — Замислих се доста, защото това е сложен въпрос, и отговорих: „Едно лице“, а те не разбраха: „Какво?“, а аз повторих: „Едно лице. Мисля, че любовта е лице. Лицето, което виждаш ден след ден. Събуждаш се сутрин и това лице те гледа от съседната възглавница. Когато закусваш, то отново е там, скрито зад пакета с корнфлейкс. Целуваш това лице за довиждане и поемаш към работата. Седем часа по-късно целуваш същото лице за «здравей». Лицето ти разказва как е минал денят му. Ти споделяш с лицето за твоя ден. Готвиш за лицето, а то мие чиниите от снощи. А когато си лягаш, целуваш лицето още веднъж и се надяваш да го видиш в съня си. Когато толкова често виждаш едно лице, трябва да го обичаш… Да го обичаш или да го мразиш.“
набирам
До: izzy.harding@bdp.co.uk
От: dave_atch01@hotmail.com
Относно: Жените и съобщенията, които те оставят на мъжете на телефонния секретар
Скъпо мое момиче,
Тъй. Започвам да улавям ритъма на писането за мадами. Следващото ми произведение ще ти хареса — то е смешно, истинско и безгрижно. А някои неща наистина са верни.
С обич
Дейв
P. S. Последното изречение не е ли прекалено сладникаво? Загубих доста време, опитвайки се да измисля нещо по-добро, което да не звучи като „Хей, бейби, ти си ми съвсем точна.“ Давам ти пълното право да го поправиш.
Някога, когато бях ерген, телефонният секретар играеше безценна роля в моя живот. Използвах го, за да избягвам разговорите с майка ми, да организирам социалния си живот и да просветя хората колко съм печен (съобщението ми в стил Майкъл Кейн беше направо убиец). Освен това го използвах, за да получавам съобщения от… ами от гаджетата си, разбира се. В по-голямата си част онова, което дамите в моя живот оставяха след писукащия сигнал, беше доста затрогващо — например Нина (тип на съобщението „виеща се роза“ — дай й минута и половин празна касета и тя ще я напълни) или Сади (тип на съобщението „телефонен хулиган“ — тенденциозно подбрани изречения, произнесени с такава скорост, че звучи, сякаш е урок по есперанто, пуснат да се върти на бързи обороти, при това на обратно).
Имаше, разбира се, и няколко изключения — жени, които никога не схванаха четирите основни правила на етикета как да оставят съобщение на гаджето. Прибирам се вкъщи и виждам, че червената лампичка на машинката мига. Стомахът ми веднага се свива, дланите ми се изпотяват, става ми лошо, чувствам се болен и трескав, докато пръстът ми нервно се насочва към клавиша, защото се страхувам, че е била някоя от тези жени. Какъв им е проблемът ли? Те просто не разбират, че има неща, които една жена никога не бива да казва или да записва на телефонния секретар на мъжа. Например:
Стил: Локатор
Правило, което се нарушава: Не са позволени повтарящи се съобщения от кахърно естество. Никога.
Съобщение 1: Здрасти, Каси е. Часът е осем и половина. Обади ми се, когато се прибереш.
Съобщение 2: Пак съм аз. Вече е десет и двайсет. Ееее… обади ми се…
Съобщение 3: Ало! Един без пет е. Къде си? Звънях на мобилния ти, звънях на майка ти и у най-добрия ти приятел. Къде си се дянал, по дяволите?
Съобщение 4: Един и половина е. Ти сигурно си с онази мърла от счетоводството, нали? Винаги съм казвала, че полата й е прекалено къса, Щом е така, край! Свършено е!
В рамките на пет часа Каси някак си бе успяла до такава степен да се самоподлуди, та стигна до заключението, че й изневерявам (в действителност бях излязъл с приятели) и ме изхвърли от живота си така безцеремонно, че телефонният ми секретар научи преди мен. Онова, което тя не разбра, бе, че за мъжете, особено в ранните дни на връзката, независимостта е повече от всичко. Бездруго прекарваме по-голяма част от живота си в опити да се откачим от полите на майките си, така че последното нещо, което искаме, е някой, който да се тревожи всеки миг за нас и да ни кара да се чувстваме, сякаш сме под полицейско наблюдение.